Недялко Атанасов
Недялко Атанасов Мочуров е български политик от Българския земеделски народен съюз (БЗНС). Председател на Народното събрание (1921-1923 г.) и министър в правителството на Александър Стамболийски (1920-1921 г., 1923 г.), той лежи в затвора по политически причини след Деветоюнския (1923-1924 г.) и Деветосептемврийския преврат (1946-1955 г.).
| Недялко Атанасов | |
| български политик | |
| Роден |
село Сломер, Княжество България |
|---|---|
| Починал | 12 февруари 1960 г.
|
| Политика | |
| Депутат | |
| V ВНС XV ОНС XVII ОНС XVIII ОНС XIX ОНС XX ОНС XXIV ОНС XXVI ОНС VI ВНС | |
Биография
редактиранеНедялко Атанасов е роден на 8/20 юли 1881 г. в село Сломер, Свищовско, в заможно семейство. Учи в търговското училище в Свищов и завършва гимназия в Шумен (1899).
В продължение на 14 години е учител.[1]
Член на БЗНС от 1908 г. Народен представител през 1911-1913, 1914-1923, 1938-1939 и 1945-1946 г. Председател на XVIII обикновено народно събрание (1919-1920) и на XIX обикновено народно събрание (1921-1923). Министър е на обществените сгради, пътищата и съобщенията (1920) и на железниците, пощите и телеграфите (1920-1921, 1923) в правителството на Александър Стамболийски.[1][2]
След Деветоюнския преврат от 1923 г. е арестуван с другите министри от кабинета на Александър Стамболийски. На 9 април 1924 г. е оправдан от съда. На 03 август 1924 г. заедно с друг бивш земеделски министър Христо Стоянов бяга от арестантското лечебно отделение на Александровска болница.[3] По-късно през същата година емигрира в Кралството на сърби, хървати и словенци, където е член на Задграничното представителство на БЗНС (1924–1925). През 1924-1925 година е един от организаторите на подкрепяните от Белград планове за въоръжена интервенция в България от страна на сръбски четници, македонски федералисти, членове на Сдружението против българските бандити и земеделски емигранти.[4][5] Води преговори за евентуални съвместни действия с Българската комунистическа партия, но самите комунисти го смятат за неособено ентусиазиран и надежден партньор.[6]
Завръща се в България през 1933 година и продължава активната си политическа дейност като член на БЗНС Врабча 1, редактира вестник „Селски глас“.[1]
След Деветосептемврийския преврат от 1944 г. е в редовете на опозиционния БЗНС - Никола Петков. Заедно с останалите народни представители от опозицията в XXVI обикновено народно събрание е арестуван през 1946 г. Въдворен в лагера в Белене и е освободен едва през 1955 г.[1]
Умира на 12 февруари 1960 г. в София.[1]
Бележки
редактиране- ↑ а б в г д Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 37-38.
- ↑ Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 14, 14 март 1923 г., стр. 1
- ↑ Дневни новини - Независим информационен ежедневник Ред. к-т. - Варна; печ. Зора, бр.9 / 05 август 1924. / стр. 2.
- ↑ Мићић, Срђан. Краљевина срба, хрвата и словенаца и планирање државног удара у Бугарској, 1923–1925. године, Војноисторијски гласник, бр. 1/2014,с. 217, 222.
- ↑ Тодоров, Коста. Изповедта на една луда балканска глава, Изток-Запад, София, 2012, с. 272, 274,
- ↑ Фосколо, Мона. Георги Димитров. Една критическа биография. София, Просвета, 2013. ISBN 978-954-01-2768-2. с. 79.
| Атанас Буров | → | и.д. министър на търговията, промишлиността и труда (16 април 1920 – 21 май 1920) |
→ | Райко Даскалов |