Недялчо Тодоров

български цигулар и музикален педагог

Недялчо Тодоров е български музикант, цигулар и професор в Академия за музикално и танцово изкуство – Пловдив.[1]

Недялчо Тодоров
български цигулар и музикален педагог
Роден
1940 г. (81 г.)

Образование Национална музикална академия
Работил в Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство

БиографияРедактиране

Роден е в Пловдив през 1940 г. Завършва музикална гимназия в Пловдив, след което Държавната музикална академия в София със специалност цигулка в класа на професор Владимир Аврамов. Впоследствие специализира в Москва при проф. Олег Криса.

Един от основателите на Академия за музикално и танцово изкуство – Пловдив, той преподава в нея в продължение на близо 40 години (от 1974 г. е доцент, а от 1987 – професор). Води занятия по цигулка и камерна музика, въвежда курсове по методика на обучението по цигулка и по история на цигулковото изкуство. През периода 1997 – 2002 г. води курсовете по методика и в Държавната музикална академия – София. Бил е заместник-ректор (1974 – 1979 и 1996 – 1999) и ректор на АМТИИ (1979 – 1983)[2], а също и директор на дирекция „Образование“ в Министерството на културата (1983 – 1991).

Недялчо Тодоров развива активна концертна дейност, започнала още през 1957 г. с дебют като солист на Пловдивския симфоничен оркестър под диригентството на Добрин Петков. Гостува на много симфонични и камерни оркестри в България и чужбина. Изнася рецитали и редица концертни цикли („Стара Европейска музика“, „Виенска класика“, „Сонати за пиано и цигулка от Моцарт“, „Сонати от френски композитори“, „Сонати от френски композитори“, „Шедьоври на камерната музика на ХХ век“, „Юбилейни годишнини на български композитори“). Бил е концертмайстор на Пловдивската филхармония, на Софийската филхармония и на други оркестри. През 1978 г. основава Пловдивски струнен квартет, с който осъществява множество концертни турнета в България и зад граница.

Изпълнителен директор е на фондация „Иван Спасов“.[1]

ПризнаниеРедактиране

Носител е на високи отличия, между които: „Златна лира“ (1982 и 2000) и „Кристална лира“ (2000) на Съюза на българските музикални и танцови дейци, ордена „Заслужил за Полската култура“ (1988), Почетен знак на Пловдив (2005), „Златен ритон от Боровското съкровище“ (2009), Почетен знак на НМА „Проф. Панчо Владигеров“ (2010),[1] „Меден чан“ на АМТИИ (2021)[3] и други.

ИзточнициРедактиране

  1. а б в „Недялчо Тодоров“, блог на Международния фестивал на камерната музика Пловдив.
  2. Историческа справка, сайт на АМТИИ.
  3. „АМТИИ дава приз „Меден чан“ на проф. Недялчо Тодоров и проф. Стоян Караиванов“, marica.bg, 10 февруари 2021.

Външни препраткиРедактиране