Ней (стихотворение)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Ней.
„Ней“ е стихотворение на Христо Ботев, което е написано през 1872 г. и е издадено за първи път в „Песни и стихотворения“. Някои изследователи смятат, че съдържанието му е свързано с женитбата на Мария Ив. Горанова, която се омъжва за котленеца Петър Огнянов - богат търговец, значително по-възрастен от нея. Според други - с Параскева Шушулова, която също се омъжва в Калофер по това време. [1]
Текст
редактиране- Питаш ме защо съм аз
- дохождал нощя у вас,
- как съм скочил през плета
- и що щял съм да крада.
- Кат мъжът ти не съм стар
- да не видя в тъмна нощ:
- аз си имам за другар
- на поясът остър нож.
- Нощ бе тъмна като рог,
- примъкнах се като смок:
- слушам, гледам – всички спят,
- спеше си и ти с мъжът.
- Там в градина аз седнах,
- в ръка силна нож стиснах:
- ще излезе, рекох, той,
- ще изпита гневът мой.
- Гледам в къщи свещ гори,
- вие спите – мен в гърди
- силен пламък, яд гори
- и гняв ще ме умори.
- Впил съм очи във свещта,
- а не виждам, че нощта
- превали се и мина
- и зора се веч сипна.
- Славей песен си запя:
- с радост среща той зора;
- през прозорецът глава
- се показа и засмя.
- Тебе тутакси познах
- и тогаз се чак стреснах;
- „Друг път“, славею казах
- и през плетът пак скокнах.
- Ето защо идвах аз
- в тъмна нощ и грозен час:
- ще умре един от нас –
- ил мъжът ти, или аз! [1]
Източници
редактиране- ↑ а б Христо Ботев, „Ней“, Стихотворение // litclub.bg. Литературен клуб. Посетен на 9 януари 2022.