Неманици
- Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в Егейска Македония, Гърция, вижте Неманци.
Неманици или Неманци (изписване до 1945 година: Нѣманици; на македонска литературна норма: Немањици) e село в североизточната част на Северна Македония, част от община Свети Никола.
Неманици Немањици | |
— село — | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Източен |
Община | Свети Никола |
Географска област | Овче поле |
Надм. височина | 390 m |
Население | 201 души (2002) |
Пощенски код | 2220 |
Неманици в Общомедия |
География
редактиранеСелото е разположено северно от град Свети Никола в южните склонове на планината Манговица.
История
редактиранеВ началото на XX век Неманици е село в Щипска каза на Османската империя. Църквата „Успение Богородично“ е от 1848 година. Манастирът „Свети Илия“ в Старо село е стар, разрушен по турско време и днес е запазена само олтарната апсида.[1] През 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Нѣманици брои 1240 жители, от които всички българи християни.[2]
Всички християнски жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Неманица (Nemanitza) се състои от 1260 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година 33 души от Неманица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4] След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия. Формата на името на селото е установена на Неманица.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Неманица (Nemanjica) като българско християнско село.[5]
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Иван Ганев Щерев от Щип е български кмет на Неманици от 15 септември 1941 година до 30 октомври 1942 година. След това кметове са Трайко Г. Георгиев от Щип (13 август 1943 – 12 април 1944) и Никола Ангелов Бумбарски от Цървища (12 април 1944 – 9 септември 1944).[6]
Според преброяването от 1994 година в Неманица има 282 жители, от които 278 северномакедонци и 4 сърби. В 2002 година има 201 жители.[7]
Националност | Всичко |
северномакедонци | 199 |
албанци | 0 |
турци | 0 |
цигани | 0 |
власи | 0 |
сърби | 2 |
бошняци | 0 |
други | 0 |
В 2014 година на селото му е върнато неговото старо име Неманици (Немањици).[8]
Личности
редактиране- Родени в Неманици
- Александър Атанасов Бурзев[9] (Бурзов),[10] македоно-одрински опълченец служил във 2-ра рота на 15-а щипска дружина[9][10] и в Сборната партизанска рота на МОО[10] от 3 март до 28 юли 1913 година.[9] На 17 март 1943 година, като жител на Неманици, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[9]
- Андрей Марчев (1899 – 1922), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбска потеря на 11 февруари 1922[11]
- Андрейчо, деец на ВМРО[12]
- Ванчо Бурзевски (1916 – 2007), юрист от Република Македония
- Ванчо Дачов (Дачев) Неманички, деец на ВМРО[12][13]
- Владимир (Владе) Марчев (1884 – ?), български учител и революционер, деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец в четата на Тодор Александров[14][15]
- Герасим Мицов (? – 1906), български революционер от ВМОРО, четник на Боби Стойчев[16], загива на 20 април край Лугунци[17]
- Гиго, деец на ВМРО[12]
- Димитър Неманички, български свещеник и революционер, деец на ВМОРО, обесен[18]
- Коне, български революционер, деец на ВМРО[13]
- Милан Лазов, български революционер от ВМОРО, четник на Йордан Спасов[19]
- Милан Попянев (1877 – след 1943), македоно-одрински опълченец, служи в нестроевата рота на 10-а прилепска дружина;[20][21] на 10 март 1943 година като жител на Неманица подава молба за българска народна пенсия; молбата е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[21]
- Мицко Дачев, деец на ВМРО[12]
- Дядо Наце, войвода на селската чета в 1904 година, заедно с Мише Развигоров наказва предателите на четата на Славейко Арсов.[22]
- Санде Неманички (1880 – 1923), деец на ВМРО, убит на 23 септември 1923 година от органи на полицията.[23]
- Стойчо Неманички, български революционер от ВМОРО
- Стоян Алексов Чуваника, деец на ВМРО[12]
- Стоян Мицов, български революционер от ВМОРО, четник на Кръстю Лазаров[24]
- Цанко Златев (1882 – ?), български революционер от ВМОРО
Бележки
редактиране- ↑ Светиниколски парохии // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2014-03-29. Посетен на 2 април 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 233.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 134 – 135. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 865.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Официален сайт на Община Свети Никола
- ↑ Закон за изменување и дополнување на законот за територијалната организација на локалната самоуправа во Република Македонија // Службен весник на Република Македонија (149). 13.09 2014. с. 1. Архивиран от оригинала на 2020-10-28.
- ↑ а б в г Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 19.
- ↑ а б в Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 103.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 705.
- ↑ а б в г д Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 711.
- ↑ а б Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 943.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 104.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 431.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.42
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 305.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 103.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.43
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 585.
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 380.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 55.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 709.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.50