Неново
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране и привеждане в енциклопедичен вид на текста. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Неново е село в Североизточна България. То се намира в община Провадия, Варненска област.
Неново | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 51 души[1] (15 март 2024 г.) 4,17 души/km² |
Землище | 12,303 km² |
Надм. височина | 265 m |
Пощ. код | 9234 |
Тел. код | 05126 |
МПС код | В |
ЕКАТТЕ | 51456 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Варна |
Община – кмет | Провадия Димо Димов (ГЕРБ; 2023) |
География
редактиранеСело Неново е разположено на североизточен склон, обрасъл с вековни гори. От двете страни на склона от северозапад тече Мостенската река, на североизток - Коришката, които се сливат под селото към дълбоката долина на Боаза.
Неново е заобиколено със следните местности:
- „Курията“ – с вековните си букови и дъбови дървета.
- „Борума“ – местност, на която има равнинна обработваема земя и пасища, откъдето, погледнато на изток, се вижда Провадийското плато, на север се вижда местност „Тавшана“ (стар турски вилает) над с. Невша. На запад се вижда платото над Мадарския конник и местност „Содоолу“, в която има красив скален манастир.
- Местност „Боаза“, в която има път, свързващ Североизточна България със Сърта, а над него има скален манастир и водопад (Совата) с нестихваща вода, който захранвал дядовата Пенева, дядовата Койчева воденица и дядовата Ангелова тепавица.
На юг селото граничи с обработваемите равнинни и плодородни ниви с местности: Татарски места, Могилите, Топла река, Селеще и Кулника с китни пасища.
Водите са напоявали великолепни зеленчукови и овощни градини. Край Неново има и втори водопад, в близост до гробището. Изграден е и ловджийски заслон северозападно от селото, в близост до него вероятно е имало и крепост.
История
редактиранеСпоред Димо Михайлов и местния учител Иван Тунчев заселването на селото е станало около 1595 г. от седемте рода: Коджаивановите, Тунчевите, Киряковите, Русевите, Велчевите, Кирякдимовите и Иванджамбазовите. От после са придошли Панчеолувите от с. Черковна, Дядо Димовите от Елена, Коевите, Палабуйковите от с. Могила, Камбурдимовите и Камбуррадевите от Бесарабия, Радиивановите от Търново, Симеоновите и Милковите от с. Ченге, Генобоевите и Кючукбелчевите от Елена.
Старото му име е Леново.
Население
редактиранеЧисленост на населението според преброяванията през годините:[2][3]
|
Етнически състав
редактиранеПреброяване на населението през 2011 г.
редактиранеЧисленост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 57 | 100.00 |
Българи | 47 | 82.45 |
Турци | – | – |
Цигани | – | – |
Други | – | – |
Не се самоопределят | – | – |
Неотговорили | 10 | 17.54 |
Религии
редактиранеХристиянска религия – българи.
Културни и природни забележителности
редактиранеВ Неновския боаз на 2,5 километра от селото се намира скален манастир с 15 килии. В някои от килиите има запазени рисунки – човешки маски и конник.
- От склоновете на Сърта извират 9 изворни рекички.
- Има изработени между 20 и 30 масивни каменни корита за водопой на животни.
- 2 водопада: единият от които е Совата, а другият - в посока гробищата.
Личности
редактиране- Иван Славов – юрист.
- Д-р Георги Тодоров Доков – 1900 – 1990 г. – следва ветеринарна медицина в Бърно. След откриване на ветеринарен факултет в София се прехвърля и дипломира от първия му випуск. Околийски лекар в гр. Провадия. След 1942 г. живее и работи във Варна. Земеделец.
Литература
редактиранеПодробности за историята, бита и поминъка на селото са публикувани в книжка „Спомени и предания за село Неново“, изд. 2007 г. от семействата на Иван Славов Иванов, Юлия Райчева Петрова, Виолета Дончева Добрева, Трифон Иванов Георгиев и други родолюбци.
Източници
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ „Справка за населението на село Неново, община Провадия, област Варна, НСИ“ // webcitation.org. Архивиран от оригинала на 2022-06-23. Посетен на 4 януари 2017.
- ↑ „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 4 януари 2017. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 4 януари 2017. (на английски)