Неославизмът е политическо движение, което възниква в края на 19 век и е част от по-старата панславянска идеология[1]. Оформя се в резултат на дейността на чешките национални активисти. Основният инициатор е бил младочешкият политик Карел Крамарж.[2].

Основа на идеологиятаРедактиране

Основната идея на неославистите се заключава в съвместна отбрана на земите, населени със славяни, в ответ на пангерманската експанзия. За реализацията на тази цел, движението се застъпва за равенство на всички славяни помежду си и счита за необходимо да се съхрани автономния статус на всяка група. Всеки от славянските народи е свободен самостоятелно да се развива — културно, икономически и политически, но заедно те са длъжни да работят съвместно в името на общото благо. Неославистите настояват за демократизация на славянското съобщество и освобождаване от доминиращото влияние на Русия.

За разлика от панславянството, неославянството не придава значение на религията и не прави разлика между католици и православни, не подкрепя създаването на едина славянска държава, и подкрепя ненасилствените методи за изпълнение на програмите си.[3]

ИзточнициРедактиране

  1. William Fiddian Reddaway. The Cambridge History of Poland.
  2. Vyšný, Paul, Neo-Slavism and the Czechs, 1898-1914, Cambridge, 1977, стр. 55-90.
  3. Astrid S. Tuminez, Russian Nationalism Since 1856: Ideology and the Making of Foreign Policy. стр. 125-126