Неотропични папагали

подсемейство птици

Неотропичните папагали (Arinae) са едно от двете подсемейства на семейство Папагалови (Psittacidae). То обхваща най-големите и може би най-пъстроцветни представители сред папагалоподобните.

Неотропични папагали
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
разред:Eotetrapodiformes
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):Архозаври (Archosauria)
(без ранг):Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:Гущеротазови (Saurischia)
(без ранг):Неотераподи (Neotheropoda)
отдел:Манираптообразни (Maniraptoriformes)
(без ранг):Авиали (Avialae)
клас:Птици (Aves)
разред:Папагалоподобни (Psittaciformes)
семейство:Папагалови (Psittacidae)
подсемейство:Неотропични папагали (Arinae)
Научно наименование
Неотропични папагали в Общомедия
[ редактиране ]

Птиците от подсемейство неотропични папагали обитават екваториалните и тропически гори на Централна и Южна Америка. Отделни видове се срещат и на някои от Малките Антилски острови.

Като цяло ареалът им се простира от южно Мексико до Аржентина. Има видове, които се срещат дори в Патагония, Огнена Земя и Андите.

Класификация

редактиране

Подсемейство неотропични папагали обединява около 160 вида птици и е най-голямото подсемейство сред папагалоподобните. Към него спадат най-едрите представители на целия разред – папагалите ара, като най-голям е хиацинтовият ара, чиято дължина е над 1 метър. Това е най-големият папагал в света. Характерно за почти всички представители на това подсемейство е ярката им окраска, с наситено червено, синьо, жълто или зелено оперение. Пъстрите краски помагат на птиците да се различават помежду си в гъстите гори. Всеки вид си има точно определена гама от краски, типична само за него.[1][2][3][4][5][6]

Подсемейство Неотропични папагали
  • Род Bolborhynchus – Дебелоклюни папагали
  • Род Brotogeris – Тънкоклюни папагали
  • Род Deroptyus – Ветрилни папагали
  • Род Forpus – Врабчови папагали
  • Род Hapalopsittaca – Пигмейски амазони
  • Род Myiopsitta – Монашески папагали
  • Род Nannopsittaca – Зелени врабчови папагали
  • Род Pionites – Белокоремни папагали
  • Род Psilopsiagon – Планински папагали
  • Род Touit – Пъстроопашати папагали
  • Триб Arini – Същински неотропични папагали
  • Триб Androglossini – Амазонски папагали
    • Род Alipiopsitta – Жълтолики папагали
    • Род Amazona – Амазони
    • Род Graydidascalus – Късоопашати папагали
    • Род Pionopsitta – Червеночели папагали
    • Род Pionus – Пиони
    • Род Pyrilia
    • Род Triclaria – Синьокоремни папагали

Произход

редактиране

Счита се, че всички птици от това подсемейство са наследници на един вид птица. Разделението на различни видове започнало през късния миоцен преди около 10 млн. години и продължило през плейстоцена. Вследствие различните геологически фактори в Южна Америка се появили различни видове. Поради това днес повече от 90 % от видовете живеят в района на басейна на река Амазонка и високите плата на Гвианската планинска земя, където има много ендемити. При свързването на Южна Америка със Северна Америка преди 2 милиона години в района на Панамския провлак някои видове се разпространили в Централна Америка. Така се е получило огромното разнообразие на птиците от това подсемейство.

Особености

редактиране

Птиците от подсемейство неотропични папагали се считат за едни от най-дълголетните видове не само сред папагалоподобните, но и в целия животински свят. Най-дългоживеещи са представителите на род ара. Някои видове ара могат да живеят повече от 120 години.

Папагалите от това подсемейство се хранят предимно с плодове и различни насекоми. Почти всички видове обитават екваториалните и тропични гори, но някои видове се срещат и в саваните.

Източници

редактиране
  1. Joseph, Leo и др. A revised nomenclature and classification for family-group taxa of parrots (Psittaciformes) // Zootaxa 3205. 2012. DOI:10.11646/zootaxa.3205.1.2. с. 26 – 40.
  2. Macroevolutionary patterns in the diversification of parrots: effects of climate change, geological events and key innovations // Journal of Biogeography 38 (11). 2011. DOI:10.1111/j.1365-2699.2011.02555.x. с. 2176 – 2194.
  3. Molecular systematics of two enigmatic genera Psittacella and Pezoporus illuminate the ecological radiation of Australo-Papuan parrots (Aves: Psittaciformes) // Molecular Phylogenetics and Evolution 59 (3). 2011. DOI:10.1016/j.ympev.2011.03.017. с. 675 – 684.
  4. Wright, T.F. и др. A Multilocus Molecular Phylogeny of the Parrots (Psittaciformes): Support for a Gondwanan Origin during the Cretaceous // Mol Biol Evol 25 (10). 2008. DOI:10.1093/molbev/msn160. с. 2141 – 2156.
  5. Schweizer, M. и др. The evolutionary diversification of parrots supports a taxon pulse model with multiple trans-oceanic dispersal events and local radiations // Molecular Phylogenetics and Evolution 54 (3). 2009. DOI:10.1016/j.ympev.2009.08.021. с. 984 – 94.
  6. de Kloet, RS. The evolution of the spindlin gene in birds: Sequence analysis of an intron of the spindlin W and Z gene reveals four major divisions of the Psittaciformes // Molecular Phylogenetics and Evolution 36 (3). 2005. DOI:10.1016/j.ympev.2005.03.013. с. 706 – 721.