Несла
Несла е село в Западна България. Намира се в Община Драгоман, Софийска област. Отдалечено е на 14 км западно от Драгоман и на около 2-3 км от границата с Република Сърбия. Селото се намира в планински район, в историко-географската област Бурел. Разположено е на двата бряга на малката река Габерска, на 558 метра надморска височина. Населението на село Несла към 2010 г. е около 108 души. Мястото на днешното село е обитавано от дълбока древност. В землището на Несла има останки от тракийската култура.
| Несла | |
  Несла  Несла | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 69 души[1] (15 март 2024 г.) 9,94 души/km² |
| Землище | 6,992 km² |
| Надм. височина | 556 m |
| Пощ. код | 2213 |
| МПС код | СО |
| ЕКАТТЕ | 51514 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Софийска |
| Община – кмет | Драгоман Андрей Иванов (ГЕРБ; 2011) |
| Несла в Общомедия | |
География редактиране
Село Несла е отдалечено на 54 километра западно от София в непосредствена близост до държавната граница с Република Сърбия. То се състои от няколко махали, намиращи се близо една до друга. Разположено е в долина по протежението на река Калугерица, която никога не е пресъхвала. Климата е сравнително студен и влажен, често падат слани, питейната вода е варовита, но за сметка на това наблизо има извор, както и много бунари. Селото е заобиколено от хълмове, някои са голи и каменисти, а други обрасли с гъста борова гора. В ливадите и поляните растат много билки и гъби. Трите български мобилни оператора имат покритие, както и някои от сръбските.
История редактиране
В землището на Несла има останки от тракийската култура. Свидетелство, че тук е имало селище още през късната античност, са руините на ранно-християнската църква „Св. св. Петър и Павел“, в близост до едноименното оброчище.[2] Днешното село вероятно е възникнало, както и други селища в Бурел, покрай турските чифлици през XVIII-XIX век. Потвърждаваща тази теза е една легенда за основаването на Несла, която разказва така: "На времето един турчин минавал по пътя за село Долна Невля, където имал земя. Неочаквано обаче конят му се подплашил, турчинът паднал на земята и умрял. Погребали го на същото място, където сега са селските гробища - неговият гроб всъщност е първият. Преди това гробищата се намирали в местността „Падина“, над оброка "Св. Димитър". Сега на това място личат струпани на купчини камъни (вероятно от почистването на ливадите). През старото гробище е минавал път, изсечен в скалата и с частично запазена настилка (вероятно римски). Той води към местността „Падина“, където е било старото село. Друга легенда разказва, че турчинът, който владеел земите покрай реката, започнал да ги дава под аренда на българите срещу десятък от добива. Така, постепенно те се заселили на сегашното място. Разказва се, че същото се случило и в село Долна Невля. Там земите били дадени под аренда на селяните от село Круша."
Население редактиране
| Година | Население | |||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| 1880 | 297 | |||||||||
| 1892 | 340 | |||||||||
| 1900 | 394 | |||||||||
| 1910 | 483 | |||||||||
| 1929 | 537 | |||||||||
| 1934 | 559 | |||||||||
| 1946 | 541 | |||||||||
| 1956 | 534 | |||||||||
| 1965 | 438 | |||||||||
| 1975 | 325 | |||||||||
| 1985 | 226 | |||||||||
| 1992 | 190 | |||||||||
| 2001 | 138 | |||||||||
| 2011 | 92 | |||||||||
| 2021 | 74 | |||||||||
| Източници:[3][4] | ||||||||||
В България за организирано събиране на данни за населението може да се говори след Освобождението от 1878 г. Първото преброяване на населението в Княжество България е проведено през 1880 г. До края на XIX век са извършени още две преброявания – 1887 и 1892 г. Към 31 декември 1900 г. се провежда преброяване на населението с програма, която е значително по-усъвършенствана в сравнение с предходните, като заедно с това е съобразена с решенията на Международния статистически институт. Преброяването обхваща населението, жилищните и нежилищните сгради и домашните животни. Може да се приеме, че преброяването от 1900 г. се използва като своеобразен модел за всички следващи преброявания до това от 1946 г.
По данни от първото преброяване на населението, през 1880 г. в с. Несла живеят 297 жители.
Просветна дейност редактиране
Читалище „Селска пробуда“ в селото е създадено през 1930 г., като през първите 40 години от своето съществуване то се помещава в сградата на местното училище. През 1970 г. читалището се премества в нова сграда, в която се помещава и киносалонът на селото, който скоро след демократичните промени през 1989 г. спира да функционира.
През втората половина на 2012 г. читалище „Селска пробуда“ кандидатства по проект за изграждане на съвременен информационен и етнографски център.[5]
Религия редактиране
Руните на ранно-християнската църква "Св. св. Петър и Павел" (датирана IV-VI век) се намират на 300 м югозападно от центъра на с. Несла, в местността „Песков“. Зидовете на древната църква са запазени на височина до 1 метър, затрупани са с пръст. В средата на руините има две късноантични бази на колони. Върху тях местното население пали свещи, мястото е свързано с близкия оброк „Св. Павел“ (на около 40 метра от църквата). За него има местно предание, според което дядо Симо Янков, докато пасял говедата си, заспал. Сънувал, че утре е Павловден и трябва да се празнува, защото иначе ще удари градушка. И така оброкът бил поставен, за да предпазва от природни стихии.
Понастоящем в близост до старата църква се изгражда новият храм „Св. св. Петър и Павел“. Строежът е започнат след като местни жители видели сияние под формата на кръст, над оброчището „Св. Павел“. Друго чудо е „събудилото“ се изворче в двора на църквата, водата му, която тече едвам-едвам лекува много болести. Слепи проглеждат, бездетни булки зачеват, а безработни намират работа.[6]
Оброци редактиране
Тясно свързани с живота и вярата на жителите на селото са оброците, такива в Несла има шест:[7]
1. Оброк "Св. Троица" – намира се на около 1,5 км югозападно от центъра на селото, в местността "Грозданови пояти". Каменният кръст е счупен напречно, запазена е само горната му половина. Поддържа се от фамилията Маринкови.
2. Оброк „Св. Павел“ – намира се на 300 м югозападно от центъра на селото, в близост до развалините на църквата „Св. св. Петър и Павел“, която се намира в местността „Песков“. Днес до оброка се строи нова църква.
3. Оброк „Св. Богородица“ (Малка) – намира се на 500 м югозападно от центъра на селото, в местността „Песковица“. Оброчното място е старо, но кръстът е сложен през 1971 г. Поддържа се от фамилията Янкови.
4. Оброк „Св. Илия“ – намира се на 50 м северозападно от центъра на селото. Къстът е счупен на парчета. Поддържа се от фамилията Янкови.
5. Оброк „Св. Димитър“ – намира се под старите селски гробища, в местността „Гумнище“. Поддържа се от фамилията Нончини.
6. Оброк „Св. Георги“ (Джурджовски кръст) – на 100 м североизточно от центъра на селото, до Кежина махала. Поддържа се от цялото село.
Други редактиране
Несла е името на място, което героите в романа на Иван Попов „Хакери на човешките души“ са измислили, а то се е оказало съществуващо на картата. То е най-важната част в предизборен лозунг, в който е приложен езиково-инженерен метод за привличане на вниманието на електората.
Външни препратки редактиране
Източници редактиране
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Зденка Тодорова, „Светилища, разделени с граница“, издание на Сдружение „Плиска“, Печат:ИК „Ни Плюс“, 2007 г., ISBN:978-954-91977-2-3, стр.64
- ↑ Любенов, Райко – „Бурел. Говор, фолклор, етнография.“ София, ЛИК, 1993 г. ISBN 954-607-002-5
- ↑ statlib.nsi.bg:8181, архив на оригинала от 13 юни 2018, https://web.archive.org/web/20180613133954/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=%2FFullT%2FFulltOpen%2FP_22_2011_T1_KN1.pdf, посетен на 18 февруари 2021
- ↑ promyana.wordpress.com
- ↑ www.monitor.bg[неработеща препратка]
- ↑ Петрунова, Б.; Григоров, В.; Манолова-Николова, Н. – „Свети места в Годечко, Драгоманско и Трънско“, МЦПМКВ, София, 2001 г.