Нивици
Нѝвици (на гръцки: Ψαράδες, Псарадес, до 1927 година Νίβιτσα, Нивица или Νίβιστα, Нивиста[1]) е село в Република Гърция, в дем Преспа, област Западна Македония.
| Нивици Ψαράδες | |
| — село — | |
 Поглед към Нивици от Преспанското езеро | |
  Нивици  Нивици  Нивици | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Преспа |
| Географска област | Голема Преспа |
| Надм. височина | 1075 m |
| Население | 73 души (2021 г.) |
| Демоним | Нѝвичани |
| Пощенски код | 530 77 |
| Телефонен код | 2385 |
| Нивици в Общомедия | |
География
редактиранеСелото е разположено на 49 километра северозападно от град Лерин (Флорина) в подножието на продължението на планината Дева, на южния бряг на Голямото Преспанско езеро, близо до границите с Албания и със Северна Македония.
История
редактиранеВ Османската империя
редактиране
|
||||
| Проблеми при слушането на файла? Вижте media help. | ||||
Във втората грамота на Стефан Душан за манастира Трескавец от края на 1343 – началото на 1344 година сръбският крал потвърждава притежанието от манастира на двама рибари в „Нивици в Преспа“ на име Арматол и Добре, които преди това е дал някой византийски император:
| „ | Рибариѥ вь Прѣспѣ вь Нивицах именемь Арматол и Добре, що придаде царь сь всѣми правинами.[2] | “ |
Селото е засвидетелствано и през XV век.[3]
Българската църква в селото „Успение Богородично“ („Света Богородица“) е от 1893 година[4] и е защитен паметник.[5]
В края на XIX век Нивици е чисто българско село. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Нивици (Nivitzi) е посочено като село в каза Ресен с 30 домакинства и 92 жители българи.[6]
В началото на XX век Нивици е чисто българско село в Битолска каза. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Нивица живеят 200 българи християни.[7]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Нивици е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак със 70 къщи.[8]
След Илинденското въстание през 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[9] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Нивици (Nivitsi) има 528 българи екзархисти.[10]
Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Нивици има 72 къщи с 696 жители и функционират църква с 2 свещеници и училище с 1 учител.[11]
В Гърция
редактиране
През Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата война Нивици попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Нивица има 93 къщи славяни християни.[13] В 1927 година селото е прекръстено на Псарадес.[14]
В 1981 година селото има 172 жители. Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“, като „македонският език“ в него е запазен на средно ниво.[15]
В 1994 година Пападопуловата къща в селото е обявена за паметник на културата.[16]
На 17 юни 2018 година в Нивици на брега на Голямото преспанско езеро е подписано Преспанското споразумение между Гърция и Северна Македония, според което втората страна възприема името Република Северна Македония.
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Баба[17][18] | Μπάμπας | Никифору Ксифия | Νικηφ. Ξιφία[19] | връх на ЮИ от Нивици[18] |
| Осоо[17][18] | Όσοβο | Анилион | Άνήλιον[19] | гора в Дева на Ю от Нивици[18] |
| Мийойца[17][18] | Μιούτσα | Тис Михалицас | Τής Μιχαλίτσας[19] | реката на Нивици[18] |
| Под Присоо[17][18] | Πότ Πρίσο | Кедронас | Κεδρώνας[19] | връх на ЮИ от Нивици (1156 m)[18] |
| Глабока падина[17] | Γκλόμο Καπάδινα | Лакомата | Λακκώματα[19] | |
| Дреничето[17][18] | Ντρενίτσετον | Крания | Κρανιά[19] | връх на СИ над Нивици (1109 m)[18] |
- Преброявания
- 1981 – 172 души
- 2001 – 158 души
- 2011 – 83 души
Личности
редактиране- Родени в Нивици
Алексо Мирчев (1912 – 1949), гръцки комунист; женен в Песочница; войник на ДАГ от 1948 година; на 28 октомври 1948 година завършва Военната школа при щаба на ДАГ и става комисар на рота в 16-а бригада; загива при Неволянски връх на 12 февруари 1949 година по време на битката за Лерин[20]- Георги Попов (Παπαγεώργιος Παπαδόπουλος, ? – 1907), гръцки свещеник, убит от българи през юни 1907 година
Дине Нивишки (? – 1903), деец на ВМОРО- Кръстин (? – 1903), деец на ВМОРО, четник на Никола Кокарев и Дине Нивишки
- Наке Илов, деец на ВМОРО, четник на Дине Нивишки
- Спиро Ристов Ристевски (1877 -?), български екзархийски свещеник
Външни препратки
редактиране- Диалектни текстове от Нивици в: Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София, 2003, стр. 176 – 182.
Бележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Аџиевски, Коста. Имотите на манастирот Трескавец надвор од Пелагонија (идентификација и лоцирање) // Историја / Journal of History 33 (1-2). Скопје, Здружение на историчарите на Република Македонија. с. 17. (на македонска литературна норма)
- ↑ Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.
- ↑ Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 42.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/3733/80/20-2-1987 - ΦΕΚ 281/Β/9-6-1987 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2015-02-02. Посетен на 2 февруари 2015.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 88 – 89.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 242.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 16. (на македонска литературна норма)
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 170-171. (на френски)
- ↑ Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр. 212.
- ↑ Τα αποκαλυπτήρια της προτομής του ιερέα Παπαγεωργίου Παπαδοπούλου στην Κούλα Πρεσπών το 1961 // Florina Past, 8 Σεπτεμβρίου 2013. Посетен на 20 август 2020 г.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 15. (на сръбски)
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
- ↑ ΥΑ ΥΠΕΧΩΔΕ/5329/13-9-1994 - ΦΕΚ 1185/Δ/15-11-1994 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2020-07-18. Посетен на 18 юли 2020 г.
- ↑ а б в г д е Јовановски, Владо. Населбите во Преспа : местоположба, историски развој и минато. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 402.
- ↑ а б в г д е ж з и к По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1781. (на гръцки)
- ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 197. (на английски)