Отваря главното меню

Нѝвици (на гръцки: Ψαράδες, Псарадес, до 1927 година Νίβιτσα, Нивица или Νίβιστα, Нивиста[1]) е село в Република Гърция, в дем Преспа, област Западна Македония със 158 жители (2001).

Нивици
Ψαράδες
— село —
Поглед към Нивици
Поглед към Нивици
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Преспа
Географска област Голема Преспа
Надм. височина 1075 m
Население (2001) 158 души
Нивици в Общомедия

Съдържание

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на 49 километра северозападно от град Лерин (Флорина) в подножието на продължението на планината Галичица - Суха гора, на южния бряг на Голямото Преспанско езеро, близо до границите с Албания и със Северна Македония.

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

 
Скалната църква „Преображение Господне“ край Нивици
 
Къщи в Нивици

Селото е засвидетелствано през XV век.[2]

Църквата в селото „Успение Богородично“ е от XIX век и е защитен паметник.[3]

В края на XIX век Нивици е чисто българско село. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Нивици (Nivitzi) е посочено като село в каза Ресен с 30 домакинства и 92 жители българи.[4]

В началото на XX век Нивици е чисто българско село в Битолска каза. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Нивица живеят 200 българи християни.[5] След Илинденското въстание през 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[6] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Нивици (Nivitsi) има 528 българи екзархисти.[7] Българската църква „Света Богородица“ е построена през 1893 година.[8]

Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Нивици има 72 къщи с 696 жители и функционират църква с 2 свещеници и училище с 1 учител.[9]

В ГърцияРедактиране

 
Скалната църква „Света Богородица Елеуса“, 1373 година
 
Къщи в Нивици
 
Тамуцелис, „Къща в Нивици“

През Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата война Нивици попада в Гърция. В 1927 година селото е прекръстено на Псарадес.[10]

В 1981 година селото има 172 жители. Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“, като „македонският език“ в него е запазен на средно ниво.[11]

На 17 юни 2018 г. в Нивици на брега на Голямото преспанско езеро е подписано Преспанското споразумение между Гърция и Северна Македония, според което втората страна възприема името Република Северна Македония.

ЛичностиРедактиране

Родени в Нивици
  •   Алексо Мирчев (1912 – 1949), гръцки комунист[12]
  •   Дине (? – 30 юли 1903), деец на ВМОРО, четник при Никола Кокарев, а по-късно войвода на чета в Долна Преспа, загинал със свой четник малко преди Илинденско-Преображенското въстание[13]

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Νίβιτσα - Ψαράδες
  2. Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.
  3. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/3733/80/20-2-1987 - ΦΕΚ 281/Β/9-6-1987. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 2 февруари 2015.
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 88-89.
  5. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 242.
  6. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1993, стр. 125.
  7. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 170-171.
  8. Македонски Алманах, издава Ц.К. на МПО, редактор Петър Ацев, издание на "The Macedonian Tribune", Indianapolis, 1940, стр. 42.
  9. Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр.212.
  10. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  11. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  12. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  13. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 49.