Никандър Папайоану

гръцки духовник и революционер

Никандър Папайоану (на гръцки: Νίκανδρος или Παπανίκανδρος), е гръцки духовник, архимандрит, и революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония от началото на XX век.[1][2]

Никандър Папайоану
Νίκανδρος Παπαϊωάννου
гръцки духовник и революционер
Nikandros Papaioannou.jpg
Роден
Починал

Религия Православие
Образование Атински университет
Халкинска семинария

БиографияРедактиране

Роден е на 12 март 1877 година като Анастасиос Папайоану (Αναστάσιος Παπαϊωάννου) в кариотското село Голям Буялък, Каваклийско. Завършва училище в родното си село[3] Работи като учител в Голям Буялък и на Халки.[4] Учи в Семинарията на остров Халки и на 23 февруари 1900 година се записва в Юридическия факултет на Атинския университет.[5][1] От 1903 до 1906 година е учител в кариотското село Козлуджа, България, където развива активна прогръцка дейност.[1] В 1903 година основава в селото Гръцкото благотворително братство „Кариатис Артемис“.[4]

Поради преследвания от страна на българските власти е принуден да бяга в Османската империя и се установява в Дойран, където преподава в гръцкото училище от 1908 до 1909 година.[4] Присъединява се към Гръцката въоръжена пропаганда в Македония и в 1908 година Централният комитет в Атина го изпраща в мъгленското градче Съботско като директор на местното гръцко училище. По заповед на солунското гръцко консулство е ръкоположен за свещеник, замонашва се под името Никандър и е назначен за архиерейски наместник в Мъглен.[5][3] Същевременно ръководи андартска чета с 14 души гъркомани от Бахово и 6 от Църнешево.[3] Обявен е за агент от I ред.[6]

Участва с четата си в Балканската война (1912 - 1913) и влиза с нея пръв в Съботско.[1][7] През Първата световна война е заловен от германците, които го предават на българските власти и той е затворен.[7]

Архимандрит Никандър се установява в Енидже Вардар в 1932 година на улица „Аделфи Папайоану“ № 42. В 1939 година подава оставка по здравословни причини от архиерейското наместничество на Мъглен и се оттегля в имението си в източната част на града, дадено му от гръцката държава за заслугите му в така наречената Македонска борба. Освен това от земята освободена при пресушаването на Ениджевардарското езеро му са отпуснати 200 декара обработваема земя. В собствеността му в Енидже Вардар има османска постройка, вероятно джамия или мавзолей, която в 1948 година архимандрит Никандър превръща в църквата „Света Параскева“. В 1951 година той дарява храма, аязмото и целия парцел на Воденската и Пелска митрополия. Църквата функционира като манастир около четиридесет години и има помощни помещения и конаци. От октомври 1995 година храмът е енорийска църква, а до него има гробище.[1]

Архимандрит Никандър умира на 5 май 1966 година в Енидже Вардар.[7][4] Погребан е до „Света Параскева“.[7]

БележкиРедактиране

  1. а б в г д Πασχούδη, Μαρία Χρ. Από τις Καρυές Ανατολικής Ρωμυλίας στα Γιαννιτσά (Ιστορία – Πνευματικός βίος). Διπλωματική εργασία. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας, 2010. с. 75.
  2. Συλλογή Φωτογραφιών, www.imma.edu.gr
  3. а б в Αποστολίδου, Γεσθημανή. Τα Γιαννιτσά ... χθες και σήμερα. // с. 17. Посетен на 16 януари 2020 г.
  4. а б в г Πασχούδη, Μαρία Χρ. Από τις Καρυές Ανατολικής Ρωμυλίας στα Γιαννιτσά (Ιστορία – Πνευματικός βίος). Διπλωματική εργασία. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας, 2010. с. 76.
  5. а б Σφέτας, Σπυρίδων. Ο ελληνισμός της Ανατολικής Ρωμυλίας και η στάση του έναντι της Μακεδονίας (1879 – 1906). // Yauna Takabara. Посетен на 31 октомври 2013 г.
  6. I. K. Mαζαράκης – Αινιάν, „Ο Μακεδονικός Αγώνας“, Εκδ. „Δωδώνη“, Αθήνα, 1981.
  7. а б в г Αποστολίδου, Γεσθημανή. Τα Γιαννιτσά ... χθες και σήμερα. // с. 18. Посетен на 16 януари 2020 г.