Никифор Пловдивски
Никифор Лесбиец (на гръцки: Νικηφόρος) е гръцки духовник, митрополит на Пловдив от 1824 година до смъртта си в 1850 година.[1][2]
| Никифор Νικηφόρος | |
| гръцки духовник | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
Биография редактиране
Родом е от остров Лесбос със светската фамилия Канданадакис (Κανταναδάκης). Велик архидякон е на Вселенската патриаршия при Григорий V Константинополски и Евгений II Константинополски, а после става велик протосингел при Хрисант I Константинополски.[3] На 26 септември 1824 година е избран за филипополски митрополит. В Пловдив Никифор се отнася благосклонно към българското население, позволявал да му се пее многолетието и на църковнославянски. По негово време са изградени в сегашния им вид пловдивските храмове „Сети Димитър“ (1830), „Света Неделя“ (1832), „Св. св. Константин и Елена“ (1832), „Свети Николай“ (1835), „Света Петка“ (1835 – 1837), „Света Богородица“ (1844), „Свети Йоан Рилски“ и „Свети Георги“ (1848), издигнат е манастирът „Света Петка“ (1833 – 1836), открити са български училища в Копривщица (1837),[4] Сопот (1838)[5] и Пловдив (1850).
При отриването на училището в Сопот в 1838 година, митрополит Никифор го благославя и му обещава средства. Отнася се с голямо уважение към Неофит Рилски и изпраща при него човек да се учи на взаимоучителния метод, за да може да оглави по-късно училището в Хасково. След молба от Чирпан учителят им да знае освен гръцки и български – митрополит Никифор моли Райно Попович да му препоръча някой от своите ученици. Поради тези пробългарски активности, пловдивските гърци начело с Георги Цукала правят донос срещу него в Патриаршията и в 1848 година Никифор е отстранен и изпратен в Казанлък. Митрополитът обаче успява да се оправдае и се връща на катедрата в Пловдив.[1]
Умира на 17 август 1850 година.[6]
Изследвания редактиране
- Иван Гошев, Пловдивските архиереи от турското робство. – В: Сборник в чест на Пловдивския митрополит Максим по случай 80 години от раждането му и 60 години от приемане на духовно звание. С., 1931.
Бележки редактиране
- ↑ а б Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 57.
- ↑ Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης Φιλιππουπόλεως κυρός Νικηφόρος. (;-1850) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 29 май 2022 г. (на гръцки)
- ↑ Снегаров, И. Гръцки кодекс на Пловдивската митрополия. – Сборник на БАН, Клон историко-филологически, 21, 1946, 390; Αποστολίδης, Κ. Μ. Η Ιερά της Φιλιππουπόλεως Μητρόπολις και οι κώδικες αυτής. – Αρχείον του Θρακικού Λαογραφικού και Γλωσσικού Θησαυρού, 6, 1939 – 1940, 25 – 27.
- ↑ Арсений, епископ Стобийски. Принос към биографията на отец Неофит Рилски. С., 1984, 55 – 56.
- ↑ Априлов, В., Денница ново-болгарскаго образования. Одесса, 1841, 41
- ↑ Τσουκαλάς, Γ. Ιστοριογεωγραφική περιγραφή της επαρχίας Φιλιππουπόλεως. Βιέννη της Αυστρίας, 1851, 84 сочи датата 27 август. Това е печатна грешка. Ср. Τσουκαλάς, Γ. Η βουλγαροσλαβική συμμορία και η Τριανδρία αυτής. Κωνσταντινούπολις, 1859, 13.
| Самуил | → | пловдивски митрополит (септември 1824 – 1850) |
→ | Хрисант |