Никифор Протевон
Никифор Протевон (на гръцки: Νικηφόρος Πρωτεύων) е византийски управител на тема България в периода 1053 – 1055 г.[1], споменаван в изворите с титлата архонт (ἄρχων).[2]
| Никифор Протевон Νικηφόρος Πρωτεύων | |
| византийски управител на тема България от средата на XI век | |
| Роден |
неизв.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1055 г.
|
Никифор Протевон е назначен за управител на България като приемник на синкела Василий Монах, който бил убит в битката срещу печенегите при Велики Преслав през 1053 г.[1] Остава на поста за кратко – до края на 1054 г., когато е избран за наследник на император Константин IX Мономах.[1] Според разказа на Скилица, когато станало ясно, че императорът е на смъртното си ложе, императорският синклит избрал за негов наследник Никифор Протевон. Според Михаил Аталиат Никифор е посочен за целта лично от императора.[3] Тъй като по това време Протевон се намирал в България, от Константинопол изпратили куриер, който да го повика в столицата. На път към Константинопол обаче Протевон бил задържан в Солун от привърженици на императрица Теодора, която по този начин възпрепятствала пристигането му в столицата преди смъртта на Мономах на 11 януари 1055 г. и сама се провъзгласила за едноличен владетел на империята. Веднага след това Протевон е заточен в манастира Кузинас в малоазийската тема Тракезион.[2][1][3]
Източници
редактиране- ↑ а б в г Златарски, Васил. История на българската държава презъ срѣднитѣ вѣкове. Томъ. II. България под византийско владичество (1018 – 1187), http://www.promacedonia.org/vz2/vz2_1_4.htm
- ↑ а б Божилов, Иван; Гюзелев, Васил (1999). История на средновековна България VII-XIV век, История на България в три тома. Том I. Анубис, https://chitanka.info/text/30003/25
- ↑ а б Антонов, Симеон (2019). Замонашвания сред военния елит на Византия през XI век – анализ на причините и последиците. – България, българите и Европа – мит, история, съвремие, Том 13(1). Великотърновски университет Свети Кирил и Методи, http://journals.uni-vt.bg/bb/bul/vol13/iss1/4