Никодим Неоклис
Никодим (на гръцки: Νικόδημος, Никодимос) е гръцки духовник, митрополит на Вселенската патриаршия.[1]
| Никодим Νικόδημος | |
| гръцки духовник | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
Биография редактиране
Роден е в Одрин със светското име Неоклис (Νεοκλής) или Папагеоргиу (Παπαγεωργίου). В 1882 година завършва Халкинската семинария с теза, озаглавена „За съществуването на Бог“. След това учи математика в Атинския университет. Преподава в Одринската гръцка гимназия и служи като протосингел в Костурската митрополия, като ефимерий в Кондоскали, Цариград, като ефимерий на патриаршеския храм „Свети Георги“, като велик сингел и велик архимандрит.[1]
На 25 февруари 1907 година е ръкоположен в „Свети Георги“ във Фенер за литицки митрополит. Ръкополагането е извършено от митрополит Атанасий Кизически в съслужение с митрополитите Йоаким Пелагонийски, Стефан Митимнийски, Константин Хиоски, Дионисий Силиврийски, Агатангел Гревенски и Поликарп Колонийски. През 1912 година новите български власти го изгонват от катедрата му в Ортакьой. В 1929 година се установява във Ватопедския манастир на Света гора, където умира на 1 юни 1930 година.[1]
Бележки редактиране
- ↑ а б в Ο Σεβασμιώτατος Μητροπολίτης Λιτίτσης κυρός Νικόδημος. (;-1930) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 15 април 2020 г. (на гръцки)
| Никифор | → | литицки митрополит (25 февруари 1907 – 1 юни 1930) |
→ | последен |