Никодим Тивериополски
Никодим е български духовник, управляващ Солунската и Одринската епархия на Българската екзархия, тивериополски епископ (1920 – 1932).
| Никодим | |
| български духовник | |
| Роден |
1864 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Религия | православие |
| Семейство | |
| Подпис |  |
| Никодим в Общомедия | |
Биография редактиране
Никодим Тивериополски е роден със светското име Боян Атанасов в 1864 година в големия български македонски град Скопие, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Първоначално образование получава в родния си град.[1]
През 1880 година, едва навършил 16-годишна възраст, постъпва като послушник в Бигорския манастир „Свети Йоан Предтеча“, Дебърско, където през есента на същата година е замонашен с името Никодим и е ръкоположен в йеродяконски чин.[1] Йеродякон Никодим се заема с проучването и изучаването на богатата манастирска библиотека, в която има ценни средновековни ръкописи и старопечатни книги.[2]
Заради прилежността му и научните му занимания на манастирски разноски той е изпратен да продължи образованието си в Русия.[2] Приет е за ученик в Одеската духовна семинария. Впоследствие се премества и завършва Киевската духовна семинария в 1895 година.[3] Завършва висше богословско образование в Казанската духовна академия[1] през 1900 година.[3][4]
След връщането си в България последователно е учител в Самоковското богословско училище, протосингел на Скопската митрополия, председател на българската община в Прилеп,[2][5] учител в Солунската българска гимназия в 1900/1901 учебна година,[6] председател на българската църковна община в Лерин и управляващ Солунска епархия.[2][5]
От 1907 до 1912 година е игумен на Бигорския манастир.[7]
В 1910 година архимандрит Никодим е назначен за управляващ Одринската екзархийска епархия.[5] В Одрин епископ Никодим преживява едни от най-трудните години на войни и окупации, като е съпричастен на гоненията и издевателствата над българското население от турците.[2]
На 4 април 1920 година в българската църква „Свети Стефан“ в Цариград е ръкоположен в епископски сан с титлата Тивериополски от екзархийския наместник, митрополит Мелетий Велешки.[2]
Заболял тежко, през пролетта на 1932 година епископ Никодим заминава на лечение в София, където на 26 април същата година скоропостижно почива.[2] Погребан е в непосредствена близост до храм „Успение Богородично“ в Централните софийски гробища. Със завещание от 8 април 1932 година оставя на Светия синод всички свои имоти. Желанието му е средствата да се използват за „защита на православната вяра и българската народност“.[8]
Изследвания редактиране
- Ваня Стоянова. Един духовник в служба на националната идея – Никодим, Епископ Тивериополски. – В: Исторически личности и идеи. Сборник в чест на 60-годишнината на проф. д-р Искра Баева. Съст. Евгения Калинова. С., УИ „Св. Климент Охридски“, 2011,
Бележки редактиране
- ↑ а б в Цацов, Борис. Архиереите на Българската православна църква: Биографичен сборник. Princeps, 2003. ISBN 9548067757. с. 339.
- ↑ а б в г д е ж Цацов, Борис. Тивериополски епископ Никодим // Църковен вестник 104 (9). 2004.
- ↑ а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 55.
- ↑ Выпускники Казанской духовной академии 1846 – 1920 гг.
- ↑ а б в Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник. София, 1993. с. 188.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 83.
- ↑ Бигорските стари игумени // Бигорски манастир. Посетен на 13 ноември 2017.
- ↑ Свети Синод на Българската православна църква // Дарителите. Посетен на 30 ноември 2019 г.
| Михаил | → | бигорски игумен (1907 – 1912) |
→ | Партений |
| свещеник Христо Шумаров | → | управляващ Солунската епархия (1909 – 1910) |
→ | архимандрит Евлогий |
| Кирил Стефановски | → | управляващ Одринската епархия (1910 – 1932) |
→ | Неофит Скопски |
| пръв титулярен | → | тивериополски епископ (4 април 1920 – 26 април 1932) |
→ | Тихон |