Никола Александър Басараб

Никола Александър Басараб (на румънски: Nicolae Alexandru) е втория войвода на Влашко от 1352 до ноември 1364 г., а преди това е съвладетел на баща си Иванко I Басараб.

Никола Александър Басараб
Войвода на Влашко
Средновековна фреска
Роден	неизв.
Починал	16 ноември 1364 г.
Управление
Период	1352 – 1364
Предшественик	Басараб I
Наследник	Владислав I
Герб
Семейство
Род	Басараб
Баща	Басараб I
Братя/сестри	Теодора Басараб
Деца	Анна Басараб Анка Басараб Владислав І Раду I
Никола Александър Басараб в Общомедия

Живот

Той е син от брака на Иванко Басараб I с княгиня, чието име не е установено: според някои изследователи тя се нарича Анна, а според други носи името Маргита Добокай.

По време на управлението си е подложен на натиск да признае сюзеренитета (васален статут) на Влахия спрямо Кралство Унгария. В крайна сметка през 1354 г. му е призната титлата от Лайош I Велики срещу правото на Римокатолическата църква да установи мисии в княжеството му, както и срещу привилегията на саксонските търговци от Брашов (сасите) да продават руда във Влашко, без да плащат вносни мита. През 1355 г. Никола Басараб и унгарският крал постигат окончателно помирение, като влашкият войвода отстъпва на Унгария град Турну Северин.

Фамилия

Никола Басараб има 3 брака.

Първи брак: с Мария Лакфи, от която има децата:

• Елисавета Басараб, омъжена за полския княз Владислав Ополчик;
• Владислав I;
• Раду I;

Втори брак: с унгарката Клара Добокай (от около 1344 г.), от която има децата:

• Анна Басараб, омъжена за видинския цар Иван Срацимир; майка на
  • цар Константин II Асен
  • Доротея Българска, кралица на Босна;
• Анна Анка Басараб, омъжена за сръбския цар Стефан Урош V, син на цар Стефан Душан и Елена Страцимир.

Трети брак: с Маргит (Маргарита) Дабкай; нямат деца.

Библиография

• ((ru)) Constantin C. Giurescu, Istoria Românilor, vol. I, Ed. ALL Educațional, București, 2003
• ((fr)) Daniel Barbu, Sur le double nom du prince de Valachie Nicolas-Alexandre, Revue Roumaine d’Histoire XXV, no. 4, 1986