Уикипедия

Николай Басков

руски певец

Николай Басков е руски поп и оперен певец, актьор и телевизионен водещ. Народен артист на Русия, Украйна и Молдова. Играл е в Болшой театър. Многократен носител на наградите Златен грамофон, Муз-ТВ, „Певец на годината“, „Овация“ и „Стил на годината“.

Николай Басков
Николай Викторович Басков
руски певец
С наградата „Народен артист на Русия“
2 ноември 2009 г.
Роден
Учил вМосковска консерватория
НаградиНароден артист на Русия (2009)
Музикална кариера
Стилопера
Инструментивокал
Гластенор
Активностот 2000 г.
Семейство
Деца1
Уебсайтbaskov.ru
Николай Басков в Общомедия

Биография редактиране

Роден е в Москва, но по-голямата част от детството си прекарва в ГДР.[1] Там остава до втори клас, когато семейството му се мести в Кизил.[2][3] По-късно учи и в Новосибирск.[4]

Басков играе в Музикалния театър на младия актьор, който пътува в САЩ, Израел, Швейцария и Франция. През 1996 постъпва в Руската музикална академия, където е ученик на Лилиана Шехова. Печели и испанският конкурс „Grand voce“. През 1997 участва в конкурса за руски романси „Романсиада“. На следващата година печели първа награда на националния конкурс за млади оперни певци, след което получава предложение да играе в постановката „Евгений Онегин“ в Болшой театър.

През 2001 става солист на оперната трупа на Болшой театър и завършва Музикалната академия със специалност „оперно и камерно пеене“. В Болшой театър работи до 2003 г., след което пее в театрите в Нижни Новгород и Йошкар-Ола.

Паралелно Басков изпълнява и естрадна музика, издавайки 12 албума. Участва и в мюзикъли и телевизионни сериали. Водещ е на предаването „Субботний вечер“ по канал Россия 1.

През 2009 става народен артист на Русия.

На 1 октомври 2012 е уволнен от театъра в Йошкар-Ола.

По време на изборите за президент на Русия през 2018 г. става част от т.нар. „Екип на Путин“, който подкрепя Владимир Путин[5].

На 17 септември 2020 г. Басков участва в концерт в Минск[6], а също и във видеоклип в подкрепа на Александър Лукашенко[7]. След това някои беларуси атакуват социалните мрежи на певеца, обвинявайки го в „корупция“ и „предателство на народа на Беларус“. Ядосани хора му напомнят за бруталните действия на силите за сигурност срещу мирни демонстранти и за множество случаи на насилие срещу хора по време на задържания по време на протестите през 2020 г.[8][9].

През 2022 година се включва активно в пропагандната кампания на режима на Владимир Путин в подкрепа на руското нападение над Украйна.[10] На 18 март 2022 г. той участва в митинг-концерт в чест на годишнината от Анексирането на Крим от Русия, озаглавен „Zа свят без нацизъм! Zа Русия! Zа президента“ и проведен на стадион „Лужники“[11].

Скандали редактиране

През 2018 г. заедно с Филип Киркоров разпространяват общия си видеоклип „Ибиза“, който предизвиква вълна от критики и негативни коментари заради използването на долнопробни похвати в него (чийто апогей са омазването и на двамата с изпражнения и доенето на козел).[12] Налага се двамата да пуснат клип с извинения към своите фенове.

Дискография редактиране

Студийни албуми редактиране

  • 2000 – Посвящение
  • 2000 – Посвящение на бис
  • 2001 – Шедевры уходящего века
  • 2001 – Мне 25
  • 2004 – Никогда не говори прощай
  • 2004 – Отпусти меня (с Таисия Повалий)
  • 2005 – Лучшие песни
  • 2007 – Тебе одной
  • 2008 – 69 лучших песен
  • 2009 – Внезапная любовь
  • 2009 – Одна на миллион
  • 2011 – Romantic Journey
  • 2016 — Игра
  • 2018 — Верую
  • 2018 — Christmas Songs

Филмография редактиране

  1. 2002 – „Пепеляшка“ (мюзикъл) – Принц
  2. 2003 – „Снежната кралица“ (мюзикъл) – Кай
  3. 2004 – „Гувернантката“ (сериал) – камео
  4. 2007 – „Кралството на кривите огледала“ (мюзикъл) – Крал Ягупоп
  5. 2007 – „Много новогодишно кино, или нощ в музея“
  6. 2008 – „Златната рибка“ (мюзикъл) – Иванушка рибаря
  7. 2008 – „Обручальное кольцо“ (сериал) – двойник на Басков
  8. 2009 – „Златното ключе“ (мюзикъл) – Пиеро
  9. 2010 – „Наша Russia. Яйцата на съдбата“ – камео
  10. 2010 – „Морозко“ (мюзикъл) – Иван-Царевич
  11. 2011 – „Новите приключения на Аладин“ (мюзикъл) – Русский жених
  12. 2012 – „Червената шапчица“ (мюзикъл) – Робин Худ
  13. 2013 – Поворот наоборот (сериал) – певеца Николай

Музикални изяви редактиране

Участия в концерти редактиране

  • 10 годишни музикални награди „Златен грамофон“ – изп. „Отпусти меня“ (дует с Таисия Повалий)
  • 11 годишни музикални награди „Златен грамофон“ – изп. „Ты далеко“
  • 12 годишни музикални награди „Златен грамофон“ – изп. „Тебе одной“
  • 13 годишни музикални награди „Златен грамофон“ – изп. „Вхожу в любовь“
  • Концерт на Алла Пугачова „60-а годишнина“ – изп. „Давай гулять вместе“ (дует с Алла Пугачова)
  • 15 годишни музикални награди „Златен грамофон“ – изп. „Всегда права любовь“ (дует с Оксана Фьодорова)
  • Диско Дача 2011 – изп. „Давай гулять вместе“ (соло), „Всегда права любовь“ (дует с Оксана Фъдорова)
  • 16 годишни музикални награди „Златен грамофон“ – изп. „Рядом с тобой“
  • 17 годишни музикални награди „Златен грамофон“ – изп. „Странник“
  • 20 години радиостанция „Авторадио 20 лет! Лучшее“ –изп. „Ну кто сказал?“
  • 18 годишни музикални награди „Златен грамофон“ – изп. „Ну кто сказал?“
  • Диско Дача 2014 – изп. „Не было бы печали“, „Николай“ (дует с Натали), „Вишнёвая любвоь“
  • 19 годишни музикални награди „Златен грамофон“ – изп. „Николай“ (дует с Натали)
  • 20 юбилейна награда „Златен грамофон“ – изп. „Ну кто сказал?“
  • Концерт за деня на полицията 2016 – изп. „Я подарю тебе любовь“

Участия в телевизионни и празнични музикални програми редактиране

  • Нощен диско – „DISCO“
  • „Коледни срещи на Алла Пугачова в Киев“ – изп. „Гадай, цыганка“, „Женщина в платье белом“ (нарязан)
  • „Собственост на Република: Игор Крутой“ – изп. „Шарманка“
  • „Собственост на Република: Александър Зацепин“ – изп. „Разговор со счастьем“
  • „Собственост на Република: Григорий Лепс“ – изп. „Натали“
  • „Собственост на Република: Андрей Миронов“ – изп. „Песня министра-администратора“

За него редактиране

  • Борис Подгорбунский. Николай Басков. Творчество. Москва: Воениздат, 2011, 600 с. ISBN 978-5-203-02127-4
  • Виктория Шилина. Николай Басков – певец любви. Москва: Бином-Пресс, 2006, 303 с.

Източници редактиране

  1. ↑ Николай Басков – Биография // baskov.ru. Архивиран от оригинала на 2019-01-06. Посетен на 2019-03-28.
  2. ↑ Николай Басков. Российский эстрадный и оперный певец
  3. ↑ Марина КЕНИН-ЛОПСАН. Первая музыкальная школа Тувы. В ней учился и Николай Басков // tuvaonline.ru, 2014-10-10.
  4. ↑ «Задирали его по-страшному»: как Николай Басков учился в школе на Богаткова и встретил здесь свою любовь, Новосибирск онлайн, 25.04.2021.
  5. ↑ Продвижением Putin Team занялся продюсер „Любэ“ и „Иванушек International“ Игорь Матвиенко, meduza.io, 22 января 2018.
  6. ↑ Юлия Онодэра, Николай Басков выступил в Минске на концерте в поддержку Александра Лукашенко, afisha.ru, 17 сентября 2020.
  7. ↑ «Просто знай — любимую не отдают!“ Архив на оригинала от 2020-09-18 в Wayback Machine., znak.com, 18 сентября 2020.
  8. ↑ Белорусы назвали Баскова предателем и „продажным голосом» за поддержку Лукашенко, lenta.ru, 18 сентября 2020.
  9. ↑ Белорусы атаковали инстаграм Баскова, ria.ru, 16 сентября 2020.
  10. ↑ Концерт «Zа мир без нацизма» в «Лужниках»: 18 марта прямая онлайн-трансляция, sib.fm, 18 марта 2022.
  11. ↑ 200 тысяч человек в «Лужниках». Нет, это не матч сборной, а концерт в честь Крыма // Sports.ru, 2022-03-18.
  12. ↑ Восставшие из зада: Басков и Киркоров опустились ниже плинтуса Архив на оригинала от 2022-02-14 в Wayback Machine., РИА Катюша, 17.09.2018.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Николай_Басков&oldid=12156655“.