Николай Вранчев
Николай Вранчев (Никола Вранчев Хаджицонев) е български писател, преводач и общественик. Роден в село Устово, днес квартал на град Смолян, е един от най-значимите културно-просветни дейци на Родопите. Неговото име носи Регионалната библиотека в Смолян.
| Николай Вранчев | |
| български писател, преводач и общественик | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 14 февруари 1953 г.
|
| Националност | българин |
Биография редактиране
Вранчев е роден на 20 януари 1882 година в село Устово, днес квартал на град Смолян.
Завършва основно образование в родното си село, а след това продължава в трикласното училище в Чепеларе. През 1900 г. завършва Пловдивската мъжка гимназия.[1] От 1903 година следва в Историко-филологическия факултет на Софийския университет до 1907 година, когато Университетът е временно затворен след студентска демонстрация срещу княз Фердинанд. Вранчев продължава образованието си в Дрезден,[1] където следва университетски курсове по филология и философия. След завръщането си работи като учител в Одринската гимназия „Петър Берон“, в българската духовна семинария в Цариград, в Солунската българска мъжка гимназия (1912/1913), в Севлиево и Пловдив.[2]
През 1919 година Вранчев участва в Транспортната стачка, заради което е уволнен със забрана да продължи да упражнява учителската професия. През същата година започва да издава ученическата библиотека „Ралица“ и до 1948 година в поредицата излизат около 50 книги.[2] Поредицата е смятана за най-значимото литературно дело на Вранчев.[3]
След Септемврийското въстание от 1923 година отново е преследван. През 1924 година започва да издава поредицата „Забава и поука“, която продължава да излиза до 1943 година.[2]
През 1930 година по настояване на родопски общественици и с протекциите на Тодор Влайков, Николай Вранчев получава назначение за окръжен училищен инспектор, но година по-късно отново е уволнен за развиване на комунистическа дейност и от 1930 година до края на живота си живее и работи в София.[2] Отдава се на писателска дейност и контактува с представителите на кръга „Мисъл“ – д-р Кръстьо Кръстев, Пейо Яворов, Пенчо Славейков, Добри Немиров, Тодор Влайков и други. Членува в Българското народоучно дружество.[1]
Почива на 14 февруари 1953 г. в София.[2]
През 1984 година е издаден био-библиографският указател „Николай Вранчев (1882 – 1953)“ с автори Мария Керечева и Магдалена Добрикова, който съдържа биографични и автобиографични данни, мемоари и писма на Вранчев.[2] Документалното наследство на Вранчев се съхранява в Държавен архив – Смолян, фонд 504К.[1]
Творчество редактиране
Вранчев владее старогръцки, френски, немски, английски, руски и превежда някои класически творби като
- „Перси“ на Есхил,
- „Едип цар“ на Софокъл (1929),
- „Крал Лир“, „Макбет“, „Хамлет“ на Шекспир,
- „Чайлд Харолд“ и „Манфред“ на Байрон,
- „Фауст“ на Гьоте,
- „Ад“ на Данте,
- „Тартюф“ на Молиер,
- „Евгений Онегин“ на Пушкин,
- „Вилхелм Тел“ на Шилер,
- „Сонети за Лаура“ на Петрарка,
- „Книга на песните“ на Хайне
и други.
Преводите му на „Илиада“ и „Одисея“ на Омир са смятани за връх в преводаческото му дело.
Прави преводи на избрани части от „Песен за Роланд“, „Енеида“, „Дон Кихот“ за литературната поредица „Най-хубавото“. Превежда на други езици поезията на български поети като Христо Ботев, Иван Вазов и Петко Славейков.[3]
Вранчев изучава фолклорното наследство на Родопите и записва стотици песни, предания, приказки, легенди. Прави проучвания на живота и творчеството на родопски народни певци и свирачи, които са публикувани през 1939 година в том 34 на Сборник за народни умотворения, наука и книжнина.[2]
Сътрудничи с публицистични материали на вестниците „Родопска мисъл“, „Висини“, „Красногор“, отличаващи се с актуалност и злободневност, разнообразие на проблемите и остър политически характер.
Автор е на книгите:
Източници редактиране
Външни препратки редактиране
- Колекция книги на Николай Вранчев, Сайт на Регионална библиотека „Николай Вранчев“, Смолян
- Произведения на Николай Вранчев в
Моята библиотека
