Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Николай Дюлгеров.

Николай Славов Дюлгеров е български художник дизайнер, централна фигура за движението на втория италиански футуризъм.

Николай Дюлгеров
български художник
български художник
Роден
Починал
Националност Флаг на България България
Стил футуризъм
Академия Училище за приложни изкуства във Виена
Висше училище по архитектура в Торино
Николай Дюлгеров в Общомедия

БиографияРедактиране

Роден е през 1901 г. в Кюстендил. През 1920 и 1921 г. следва във виенското Училище за приложни изкуства, като взима участие в годишните изложения на модерно изкуство. През 1922 г. следва в Дрезден, където подрежда самостоятелна изложба, а след това се представя и в Берлин. През 1923 г. е във Ваймар, където посещава „Баухаус“. През 1924 г. Народният музей в София устройва самостоятелна изложба на Дюлгеров.

От 1926 г. се установява в Торино, Италия, където следва във Висшето училище по архитектура на Албертинската художествена академия и завършва архитектура. Само няколко месеца след пристигането си в Торино се свързва със средите на футуристите. Името му се свързва с търсенията и постиженията на известното в Италия течение в изкуството „секондо футуризмо“. Изявява се като новатор, създава собствена идея за футуризма. Най-значимите си творби създава през 1920-те и 1930-те години. Дюлгеров е единственият българин в редицата на големите пионери на европейския авангард от 1920-те години. Изявява се като художник, публицист, архитект по вътрешна архитектура и обзавеждане, дизайнер.

ТворчествоРедактиране

 
Проект за плакат българско розово масло, 1930-те

Участва в повече от 40 общи изложби във Венеция (1927), Лайпциг (1928), Париж (1928), Падуа и Торино. Открива самостоятелни изложби в галерията „Пезаро“ в Милано (1929, 1971), в галерията „Кодебо“, Торино (1929, 1971), в Рим (1978), в Галерията за модерно изкуство „Равенян“, Венеция (1971).

Негови работи се намират в различни колекции в Италия, включително и в Националната галерия за съвременно изкуство, Рим. 10 от най-известните му творби се намират в Художествената галерия „Владимир Димитров – Майстора“, Кюстендил.

НаградиРедактиране

Носител е златен медал от прегледа „Италианското изкуство през 1915 – 35“ във Флоренция (1967), златна тарга „Ла Грива“ на Общината Лейни и златен медал от „Наградата на Торино“ (1968), „Огърлица за първо произведение“, Торино (1972), „Златен кентавър“, Салсомаджоре (1976) и др.

ЛитератураРедактиране

  • Милев, Гео. „За Николай Дюлгеров и кубизма“. – Море, 1924, №2.
  • Райнов, Николай. „За изложбата на Николай Дюлгеров в София“. – Пламък, С., 1924, №4.
  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд. БАН, с.208
  • Божков, Атанас. Български приноси в европейската цивилизация. Булвест, С., 2000.
  • Емилия Георгиева, Футуризмите в изкуството на Николай Дюлгеров, София: Български художник, 2005.
  • Ирина Генова, съст. Николай Дюлгеров – Множествената художествена идентичност (Nicolay Diulgheroff / L’Identità Artistica Multiforme). Издание на Министерство на културата. С. 2008. 108 страници. Куратор на изложбата и съставител на изданието Ирина Генова. Автори на статиите: Джорджо Ди Дженова, Ирина Генова. Фотография и дизайн на изложбата и каталога: Надежда Олег Ляхова. Превод: Валентина Иванова (италиански език), Албена Витанова (английски език)
  • Данева, Анжела. Щрихи към творчеството и биографията на Николай Дюлгеров (1901 – 1982). – В: Българи в италианските академии за изящни изкуства (1878 – 1944), НБУ, 2013.
  • Daneva, Angela. I Bulgari nelle Accademie di Belle Arti Italiane (1878 – 1944), Nuova Università Bulgara, 2013.

ГалерияРедактиране

Външни препраткиРедактиране