Николай Милчев
По темата на тази статия има вероятен конфликт на интереси от страна на създателя или някой от основните редактори. Статията може да има нужда от подобрение, за да съответства с правилото на Уикипедия за неутрална гледна точка. Можете да продължите обсъждането на беседата. |
Николай Милчев Соколов е български поет.
| Николай Милчев | |
| български учител и поет | |
| Роден |
1 февруари 1958 г.
|
|---|---|
| Националност |  България |
| Учил във | Великотърновски университет |
| Работил | редактор, учител |
| Литература | |
| Жанрове | стихотворение |
| Дебютни творби | „Висока лоза“ (1985) |
| Награди | „Божидар Божилов“ „Петя Караколева“ (2009) „Златен ланец“ „Биньо Иванов“ (2013) „Теодор Траянов“ (2018) |
| Семейство | |
| Съпруга | Цветана Милчева |
| Уебсайт | nikolaymilchev.com |
Биография
редактиранеРоден е на 1 февруари 1958 г. в Плевен. Завършва българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.[1]
Става заместник главен редактор на в-к „Средношколско знаме“ и в-к „Клас“., член на редакционната колегия на сп. „Родна реч“. Публикува в целия литературен печат. Негови стихове са излъчвани по Българско национално радио, Българска национална телевизия и др. Автор е на стихове за деца, на текстове за детски песни и на детския мюзикъл „Таласъми без налъми“. Води предаването „Поетична сряда“ в Телевизия 2001, където представя над 50 млади автори.[1]
Учител в 105 СУ „Атанас Далчев“ в София.
Бил е член на Съюза на българските писатели от 1993 г. Напуска го през 2016 г.[1]
Награди
редактиранеНосител е на следните национални литературни награди:
- националните литературни награди за студентско творчество (Шумен, 1982)
- наградата за най-добра първа детска книга – „Бяла залисия“;
- наградата „Николай Хрелков“
- наградата на СБП за най-добра детска книга – „Изневиделица“ (1995)
- наградата Девин (2004)
- наградата „Божидар Божилов“
- наградата „Петя Караколева“ (2009)[2]
- наградата от конкурса „Биньо Иванов“ (2013)[3]
- наградата „Теодор Траянов“ (2018)[4]
Лауреат е на конкурса „Златен ланец“ на в. „Труд“ (2010)[5].
Номиниран е два пъти за наградата „Балканика“. Негови стихове са превеждани на руски, английски, немски, турски, унгарски и италиански език.
Библиография
редактиранеСтихове
редактиране- Висока лоза, изд. „Народна младеж“, 1985
- Което ще бъде, изд. „Народна младеж“, 1988
- Лирика, изд. „Мисъл“, 1990
- Което остава, изд. „Читалище“, 1991
- Бяла залисия, стихотворения за деца, изд. „Илинда-Евтимов“, 1993
- Случайно и определено, изд. „Еврика-Ави“, 1994
- Изневиделица, изд. „Богианна“, 1995
- Мокра светлина, изд. ОРКП „Мисъл“, 1997
- Очи широколистни, изд. „Български писател“, 2004
- Надеждата е бебе с очила, изд. ОРКП „Мисъл“, 2006
- Само скреж, Нац. музей Земята и хората, 2008
- Петел от малинов пейзаж, изд. къща „Атон“, 2008
- Само рисунки, изд. къща „Атон“, 2012
- Малката поетеса, изд. къща „Петко Венедиков“, 2012
- Тънък дъжд, изд. „Потайниче“, 2013
- Прелъст и светогорски стихотворения, изд. „Потайниче“, 2015
- Ти и котките следобед, изд. „Симолини“, 2017
- Пейзажи с Лолита, ателия за българска детска литература „Upper earth books“, 2018
- Съчинения по природа, изд. "Симолини", 2022
Сборници разкази
редактиране- Ябълковият човек, изд. „Симолини“, 2020
- Разтуряй, Злато моме, магиите, изд. „Име“, 2021
- От сутрин до вечер, изд. "Симолини", 2022
- Съчинения по природа, изд. "Симолини", 2022
Източници
редактиране- ↑ а б в Милчев, Николай. За мен // nikolaymilchev.com. Архивиран от оригинала на 2023-12-20. Посетен на 2023-12-20.
- ↑ „Николай Милчев е новият носител на приза „Петя Караколева“, Kardjali.bg, 19 октомври 2009.
- ↑ „Седми Национален литературен конкурс за поезия „Биньо Иванов“, електронно списание „Литературен свят“.
- ↑ Стефка Венчева, Николай Милчев взе „Теодор Траянов“, Цветанка Убинова със съпътстваща награда, pzdnes.com, 30 януари 2018 г.
- ↑ Васил Балев, „6 коледни чаши, 2 златни ланеца – това е...“, в. „Труд“, 18 декември 2010 г.