Николай Николаев (политик)

български офицер и политик
Вижте пояснителната страница за други личности с името Николай Николаев.

Николай Петров Николаев е български офицер, юрист и политик. Дългогодишен преподавател по право във Военната академия, той участва във второто правителство на Георги Кьосеиванов (1936 – 1938). Народен представител е в XXV обикновено народно събрание (1940 – 1944). Николаев е зет на политика Теодор Теодоров.

Николай Николаев
български офицер и политик
Роден
Починал
21 юли 1961 г. (74 г.)
Учил вНационален военен университет
Народен представител в:
XXV ОНС   

Биография

редактиране

Николай Николаев е роден в Шумен на 28 януари 1887 година. Завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище в София (1906) и Военно-юридическа академия в Русия (1910). Офицер от кавалерията, служи в 10 конен полк, той участва в Балканските войни като командир на ескадрон, а в Първата световна война като военен съдия в 1-ва конна дивизия, като председател на 2-ри жандармерийски военно-полеви съд. През 1920 напуска армията с чин подполковник.

Николаев завършва политически и стопански науки в Париж (1924). След завръщането си се присъединява към Демократическия сговор и работи в министерството на външните работи. От 1925 до 1935 е преподавател по право във Военното училище и Военната академия.

През 1935 става главен секретар на външното министерство и ръководи българската делегация на Международната конференция на Обществото на народите в Монтрьо (1936). Той участва в 54-тото правителство на България като министър на просветата и на вътрешните работи (1936 – 1938). През януари 1938 г. е заменен на министерския пост от Георги Манев.[1]

Като народен представител в XXV народно събрание през 1943 г. той се подписва под инициираното от Димитър Пешев писмо до министър-председателя Богдан Филов против депортирането на българските евреи.[2]

През 1944 г. Николай Николаев е посланик в Швеция, където остава след Деветосептемврийския преврат.[3] Осъден е задочно на смърт от т. нар. „народен съд“.[4]

Умира на 21 юли 1960 година в Упсала[5] или Стокхолм, Швеция.

На доктор Николай П. Николаев е наречена улица в квартал „Младост 3“ в София (Карта).

Библиография

редактиране
  • Конници (1918)
  • Генерал-лейтенант Иван Колев (1919)
  • Основи на военния живот (1920)
  • Идеалистични и реалистични понятия за правото в съвременната френска доктрина (1923)
  • Мисли върху природата на властвуванието (1923)
  • Войската в парламентарните държави (1926)
  • Духовномонистическото учение и въпросът за всеобщия мир (1928)
  • Административното устройство на българската държава (1943)
  • Фрагменти от мемоари (1994)

Военни звания

редактиране
  1. Жоржета Назърска, Преименуване на населени места и местности в Шуменския регион (1878-1944) / Материали от Втората нац. конф. по история, археология и културен туризъм / Университетско издателство „Епископ Константин Преславски", Шумен 2011, ISВN: 978-954-577-588-8 / стр.577
  2. Бояджиев, Христо. Спасяването на българските евреи през Втората световна война. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1991. с. 71.
  3. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 196, ISBN 954-528-790-X
  4. Лилков, Христов, Вили, Христо. Погубената България. София, Ciela, 2019. ISBN 9789542 829058. с. 139.
  5. Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 465.

Източници

редактиране