Николас ван Вейк
Николас ван Вейк (на нидерландски: Nicolaas van Wijk) е нидерландски езиковед[1], основоположник на славистиката в Нидерландия.[2]
| Николас ван Вейк Nicolaas van Wijk | |
| нидерландски езиковед славист | |
 | |
| Роден |
4 октомври 1880 г.
Делден, Нидерландия |
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  Нидерландия |
| Учил в | Московски държавен университет Амстердамски университет |
| Научна дейност | |
| Област | славянска филология |
| Работил в | Лайденски университет |
| Титла | професор |
| Николас ван Вейк в Общомедия | |
Биография редактиране
Роден е на 4 октомври 1880 г. Следва езикознание в Амстердам, след това в Лайпциг (при Август Лескин и Август Вайганд) и в Москва. През 1902 г. защитава докторска дисертация областта на индоевропеистиката. Запознава се със старобългарски, руски, полски и литовски език. След това работи в областта на етимологията и диалектологията на нидерландския език.
Завежда катедрата по славистика в Лайденския университет, Нидерландия.[1] От 1913 г. е професор по балто-славянско езикознание.[2]
От края на април до началото на юли 1914 г. предприема голяма обиколка в Източна Европа, за да се запознае със своите си колеги и да купи книги за университетската библиотека. Маршрутът му е Лайпциг – Прага – Варшава – Санкт-Петербург – Москва – Харков – Киев – Лвов – Букурещ – София – Белград – Загреб – Любляна – Грац – Виена – Краков. В София остава за четири дни в началото на юни, където пътува заедно с Александър Дорич и се среща със Стоян Романски, Любомир Милетич, Беньо Цонев и Стефан Младенов. След завръщането си в Лайден публикува обстоен рапорт за пътуването си. През 1915 г. в годишника Onze eeuw („Наш век“) публикува отделен пътепис, посветен на пребиваването си в България.[2]
В периода 1929 – 1930 г. е Rector magnificus на Лайденския университет.[1] Умира на 25 март 1942 г.
Библиография редактиране
По-значими научни трудове са:[1]
- „За границата между източно- и западнобългарски“ (1925, на немски език)
- „За произхода на видовете на славянския глагол“ (1929, на френски език)
- „История на староцърковнославянски език“ (1931, на немски език)
- „Славянските езици от единство към многообразие“ (1937, на френски език)
Източници редактиране
- ↑ а б в г Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 4. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104265. с. 1321.
- ↑ а б в Детрез, Раймонд. „Българите изобщо не са хора само на приказки.“ Впечатления за България от холандския славист Николас ван Вейк // Исторически преглед (3 – 4). София, 2012. с. 231 – 257.