Никола Александър Басараб

Никола Александър Басараб (на румънски: Nicolae Alexandru) е втория войвода на Влашко от 1352 до ноември 1364 г., а преди това е съвладетел на баща си Иванко I Басараб.

Никола Александър Басараб
Войвода на Влашко
Средновековна фреска
Средновековна фреска
Роден
неизв.
Починал
24 ноември 1364 година
Управление
Период13521364
ПредшественикБасараб I
НаследникВладислав I
Coa Romania Country Wallachia History 2 (14th century).svg
Семейство
РодБасараб
БащаБасараб I
Братя/сестриТеодора Басараб
ДецаАнна Басараб
Анка Басараб
Владислав І
Раду I
Никола Александър Басараб в Общомедия

ЖивотРедактиране

Той е син от брака на Иванко Басараб I с княгиня, чието име не е установено: според някои изследователи тя се нарича Анна[1], а според други носи името Маргита Добокай.[2]

През 1359 г. Никола Басараб отделя от Търновската патриаршия отвъддунавските търновски владения, които са обособени в угровлашка митрополия.[източник? (Поискан преди 20 дни)] Това вероятно е продиктувано от раздялата на цар Иван Александър с неговата първа жена Теодора Басараб – сестрата на Никола, която българският цар изпраща в манастир, за да може да сключи повторен брак с еврейката Сара, която приема християнското име Теодора на своята предшественичка.[източник? (Поискан преди 20 дни)]

По време на управлението си е подложен на натиск да признае сюзеренитета (васален статут) на Влахия спрямо Кралство Унгария. В крайна сметка през 1354 г. му е призната титлата от Лайош I Велики срещу правото на Римокатолическата църква да установи мисии в княжеството му, както и срещу привилегията на саксонските търговци от Брашов (сасите) да продават руда във Влашко, без да плащат вносни мита. През 1355 г. Никола Басараб и унгарският крал постигат окончателно помирение, като влашкият войвода отстъпва на Унгария град Турну Северин.

ФамилияРедактиране

Никола Басараб има 3 брака.

Първи брак: с Мария Лакфи, от която има децата:

Втори брак: с унгарката Клара Добокай (от около 1344 г.[3]), от която има децата:

Трети брак: с Маргит (Маргарита) Дабкай; нямат деца.

БиблиографияРедактиране

  • ((ru)) Constantin C. Giurescu, Istoria Românilor, vol. I, Ed. ALL Educațional, București, 2003
  • ((fr)) Daniel Barbu, Sur le double nom du prince de Valachie Nicolas-Alexandre, Revue Roumaine d’Histoire XXV, no. 4, 1986

ИзточнициРедактиране

  1. Charles Cawley. Bulgaria, Chapter 2: Tsars of the Second Bulgarian Empire, C. Tsars of Bulgaria (Family of Šišman). // Medieval Lands. Foundation of Medieval Genealogy, 12 февруари 2009. Посетен на 29 ноември 2009.
  2. Hasan, Mihai Florin (2013). "Aspecte ale relațiilor matrimoniale munteano-maghiare din secolele XIV-XV [Aspects of the Hungarian-Wallachian matrimonial relations of the fourteenth and fifteenth centuries]", р.137. Revista Bistriţei (in Romanian). Cumplexul Muzeal Bistrița-Năsăud. XXVII: 128 – 159. ISSN 1222 – 5096
  3. Hasan, Mihai Florin (2013). "Aspecte ale relațiilor matrimoniale munteano-maghiare din secolele XIV-XV [Aspects of the Hungarian-Wallachian matrimonial relations of the fourteenth and fifteenth centuries]". Revista Bistriţei (in Romanian). Cumplexul Muzeal Bistrița-Năsăud. XXVII: 128 – 159; р.144. ISSN 1222 – 5096
Басараб I Владетел на Влашко (1352 – 1364) Владислав I