Никола Атанасов (писател)

български писател
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Никола Атанасов (писател).

Никола Радулов Атанасов е български писател.[1] Публикува с псевдонима Н. Айдемиров.[2][3]

Никола Атанасов
български писател
Роден
Никола Радулов Атанасов
Починал

Етнос българи
Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“

БиографияРедактиране

Роден е на 10 октомври 1877 г. в село Айдемир, област Силистра. Завършва основно образование и гимназия във Видин.[3] През 1903 г. завършва славянска филология в Софийския университет. В периода 1904 – 1919 г. работи като учител. По време на Първата световна война е военен кореспондент. От 1919 до 1923 г. е секретар на Народния театър в София. През 1923 г. е консул на България в Лион, Франция. От 1928 до 1931 г. е директор на Графическото училище при Държавната печатница в София. Участва в Управителния съвет на Съюза на българските писатели, а през 1935 г. става негов председател.[1] Участва в редактирането на списанията „Училищен преглед“ (1912 – 1938), „Славянски глас“, вестник „Неделна епоха“. Ръководи критичния отдел на списание „Българска сбирка“. В него помества годишни литературни прегледи. Сътрудничи на вестниците „Наблюдател“, „Листопад“, „Военни известия“, „Отечество“, „Съвременна мисъл“, „Епоха“, „Народ“, „Българска мисъл“, „Литературен глас“, „Мир“, „Заря“ и др.[2][3]

Изследва живота и литературното дело на Цанко Церковски, чиито съчинения в три тома редактира през 1947 г., творчеството на Кирил Христов. Умира на 6 декември 1947 г.[2][3]

ТворчествоРедактиране

  • „Социалният фактор в културно-литературния ни живот преди Освобождението. Културно-социологичен етюд“ (1910)
  • „Силуети на българските писатели“ (1916)
  • „Тутраканска епопея“ (1916)
  • „Цанко Церковски. 1891 – 1921. Живот и литературна дейност“ (1921)
  • „По върховете. Литературни очерци“ (1927)
  • „Ена. Пиеса в 3 действия из столичния живот“ (1933)
  • „Тези, които горят. Повести и разкази“ (1938)
  • „Ехо от бурята“ (роман, 1940)
  • „Малките сърца“ (1942)
  • „Царят пред своя народ“ (1942)
  • „Битката между две махали“ (1943)
  • „Поетът на майските копнежи. Кирил Христов“ (1944)
  • „Човек от народа. Григор Иванов Чешмеджиев. Животопис и литературен очерк“ (1945)

ИзточнициРедактиране

  1. а б Чолов, Петър. Български историци. Биографично-библиографски справочник. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2010. ISBN 978-954-322-149-3. с. 25.
  2. а б в Никола Атанасов. // liternet.bg. Посетен на 17 март 2020 г.
  3. а б в г Никола Атанасов. // literaturensviat.com. Посетен на 17 март 2020 г.