Отваря главното меню

Никола (Нико) С. Бунев е български общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Никола Бунев
български революционер и общественик
Роден
Семейство
Деца Борис Бунев
Мара Бунева

БиографияРедактиране

Никола Бунев е роден в западномакедонския град Тетово, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Завършва шести клас в българското педагогическо училище в Скопие, след което се занимава с учителство и търговия. Присъединява се към ВМОРО и е тетовски околийски ръководител.

Жени се за Анна Захова Манова, чиято майка е от рода на Георги Хаджиристич[1]. С нея имат шест деца - Борис Бунев, Лазар, убит от сърбите като войник в битолския гарнизон след атентата, Еленка, Мара Бунева, която през 1928 година убива Велимир Прелич и се самоубива, Надя (Надежда), починала от туберкулоза през 1928 година в Швейцария[2], и Вера (женена за свещеник Георги Николов[3]).[4]

Никола Бунев е другар на бележития публицист Матей Геров и на д-р Никола Герасимов и е кмет на Тетово в периода на българско управление между 1915-1918 година[5]. Председател е и на местния клон на Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост. В края на войната заминава за България, където предава на властите архивите и значителна сума пари, след което се завръща в Тетово с помощта на американския пълномощен министър в София[6].

БележкиРедактиране

  1. Рубин, Земон. Д-р Миодраг Календар Хађи Ристић - живот и дело, Етно-култ, Струга, 2006, стр.5.
  2. Михайлов, Иван. Спомени, том III, Луврен, 1967, стр. 363-376, в: Билярски, Цочо. Подвигът на Мара Бунева (съкратено издание), Анико, София, 2010, стр.35
  3. Македонски Алманах, издава Ц.К. на МПО, редактор Петър Ацев, издание на "The Macedonian Tribune", Indianapolis, 1940, стр.321.
  4. Даниела Начева, „На гости на Вера Бунева-Николова и Борис Николов“, Вестник на българите в Детройт, Брой 4, 2009
  5. Коларов, Никола. „Мара Бунева-живот и подвиг“.
  6. Михайлов, Иван. Спомени, том III, Луврен, 1967, стр. 363-376, в: Билярски, Цочо. Подвигът на Мара Бунева (съкратено издание), Анико, София, 2010, стр.31-33