Никола Вълчев
Тази статия е за революционера. За българския режисьор вижте Никола Вълчев (режисьор).
Никола Вълчев е български подофицер и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
| Никола Вълчев | |
|---|---|
| български революционер | |
| Роден | |
| Починал | |
БиографияРедактиране
Никола Вълчев е роден в 1871 година в старозагорското село Трънково, тогава в Османската империя. Завършва подофицерска школа и служи в 12 пехотен балкански полк на Българската армия. На 5 март 1903 година Никола Вълчев, заедно с Нестор Байков и Димитър Андонов, като подофицер напуска полка си. В София се свързват със задграничното представителство на ВМОРО и в Кюстендил се присъединяват към прилепската чета на Константин Кондов, където вече е техният съгражданин Георги Христов Стайнов.[1]
В началото на май 1903 година Петър Ацев определя Никола Вълчев за районен войвода в Прилепско. В края на месеца четата на Вълчев води сражение с турците при Беловодица, Трояци и Никодин[2], където намират смъртта си войводата Никола Вълчев, Манол Стоянов, старши подофицер от 4-ти конен полк, и още петима четници. Погребани са в двора на църквата в село Беловодица.[3][4]
БележкиРедактиране
- ↑ Ацев, Петър. Спомени, Алфаграф, София, 2011, стр. 398.
- ↑ Илюстрация Илинден, Година XV. Книга 1 (151), Януарий 1944 г., стр.16
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 28.
- ↑ Цветков, Марио и др. Искри от жертвената клада на Македония и Тракия. София, ВМРО-СМД, 2005. с. 37 - 41.