Уикипедия

Никола Габровски (политик)

български политик, народен представител
Тази статия е за политика. За офицера вижте Никола Габровски (офицер).

Никола Христов Габровски е български политик – учредител на Българската социалдемократическа партия, народен представител.

Никола Габровски
български политик
Роден
Починал
11 юни 1925 г. (60 г.)
Народен представител в:
VIII ОНС   XVI ОНС   XVIII ОНС   XIX ОНС   XX ОНС   
Никола Габровски в Общомедия

Обществено политическа дейност до 1903 Редактиране

Влияни на народническите идеи Редактиране

Роден е на 6 септември 1864 година в Търново. Учи първоначално в семинария към Петропавловския манастир край Лясковец, после – в Александровската гимназия в град Николаев, а през 1884 година заминава да следва право в Женева. През 1887 година става съдия в Софийския окръжен съд, а по-късно започва работа в Софийската мъжка гимназия. В този период Габровски, както голяма част от ранната социалистическа интелигенция на Балканите, е силно повлиян от народническите идеи на Пьотър Лавров и Николай Чернишевски.[1] Вдъхновен от тях през 1889 издава брошурата "Нравствената задача на интелигенцията'', която придобива голяма популярност сред младежката публика в България. В тази брошура Габровски настоява, че интелигенцията има морално задължение да посочва пътя към културно развитие и обществено щастие:

"Една част от обществото, благодарение на икомическото и общественото си положение, изпреварва своите съвременици по пътя на прогреса и нравственото съвършенство, издига се над самата действителност и насочва пътя към общото щастие. Това е интелигенцията. Тя тласка историята напред, тя внася новите обществени идеали в живота и се мъчи да ги въплъти в самата действителност"[2]

Но за жалост в България интелигенцията се е провалила в своята историческа мисия. Корумпирана от жаждата си за пари и получаване на постове, интелигенцията се е превърнала с слуга на "силните на деня".[3] Според Габровски интелигенцията трябва да осъзнае своя морален дълг и историческа мисия като поеме лидерството за просвещаването на народа. За тази цел интелигентите трябва да опознаят обикновените хора и техния начин на живот, чрез който да разбере как светът може да бъде подобрен. По този начин неговите или нейните интелектуални идеи ще представляват не чисто отрицание на традицията, а нейното собствено разгръщане в историята. Според Габровски интелектуалците са естествените лидери на народите:

"Разумният и искрен деец е длъжен да изучи народния живот, да вникне в дълбочините на народната душа и от там да черпи сила за своите убеждения. А заради това той трябва да се сближи с народа, да влезе с него в най-тесни духовни връзки. Това е едно важно условие за по-нататъшна деятелност... Тук се иска живо и сърдечно участие в процеса на народния живот, иска се искрено сдружаване с работните маси. Трябва да поживеем между самия народ, за да можем да чуем добре биенето на народния пулс. Безнравестно и досущ безчовечно е да излизаш самозвано да говориш от името на народа без да знаеш какво той иска и къде го боли..."[4]

Габровски опитва да приложи своята народническа философия на практика като още през същата година създава образовтелното дружество "Нов живот'' в София. Дружеството има просветителен характер и е насочено към малограмотните работници и занаятчии като се опитва „да развива умствения интерес в обществото“.[5] През май същата година дружеството открива първото в България вечерно и неделно училище за работници. През лятото на 1889 Габровски посещава учредителния конгрес на Втория социалистически интернационал, където се среща с лидерите на европейското социалдемократическо движение - Г. Плеханов, Ж. Гед, П. Лафарг, А. Бебел и В. Либхнехт. Дебатите по време на конгреса оказват силно влияние върху възгледите на Габровски и имат важно значение за постепенното възприемането на марксизма.[6] След завръщането си от Париж Габровски се премества в Сливен, където работи в местната педагогическа гимназия. През 1890 Никола Габровски заедно с Тодор Постомпиров създават просветителското дружество "Съзнание'', в което има публична библиотека, провеждат се литературни и научнопопулярни лекции, създава се вечерно и неделно училище.

През учебната 1890-81 Габровски се мести в Пловдивската мъжка гимназия, която е една от най-престижните и добре уредените училища в България в края на XIX век. Заради публично изказване на своите социалистически идеи Габровски скоро е уволнен от училището, което засилва напрежениети между учениците и училищното ръководство като се стига до избухването на ученически бунт на 11 февруари 1891. Под влиянието на Н. Габровски в гимназията попада един от бъдещите лидери на социалистическото движение в България - Г. Бакалов - тогава ученик. След уволнението на Габровски Г. Бакалов се превръща в инициатор на ученическата съпротива като участва в написването на "Възвание към гражданите'', в което се описват мотивите за ученическия бунт:

"Ако някой ученик мисли свободно, той бива наказван с мъмрене, с намаление на поведението, с изключване из училището. Само тези, които безпрекословно слушат учителите, се оставят на рахат. А пък тия, които изказват думите и действията на по-развитите и по-свободомислещите, т.е. шпионите, биват наградявани с учителски ласки и стипендии. По този начин у нас развиват посредством награди шпионско, низост, подлост...Най-новата наука проповядвана от махнатите учители, другарските им обноски с нас, горещата им обич към беззащитните ученици, унищожава вечената омраза между учители и ученици. На другите учители можем да гледаме само с омраза и отвращение, защото ни презират, ний сме им товар. Те мислят, че ний съществуваме за тях, а не те за нас. Нас всякога ни държат в бодливи ръкавици, над нас винаги е остът меч. Ний нямаме свободна воля. Мъчат ни, притискат ни, за нас няма свободна мисъл, ние сме говеда."[7]

След това Габровски решава да се върне в родния си град Търново, където започва работа като адвокат като осигурява работа като писар на изгонения от Пловдивската гимназия Г.Бакалов. По време на цялата си адвокатска практика в Търново Габровски не маха табелата на която пише "На бедни пари не взимам''. След окончателното си установяване в Търново Габровски все повече възприема идеята за учредяване на българска социалистическа партия. Влияние за това решение оказва факта, че един от другите ключови интелектуалци социалисти - Димитър Благоев - също работи като учител в града през тази година. Между 21 и 23 април 1891 Габровски събира представители на социалистическите дружинки от Търново, Дряново, Габрово, Севлиево и Казанлък във вилата си в покрайнините на града, където обсъждат програмата на бъдещата социалдемократическа партия. На 20 юли 1891 социалистите от цялата страна се събират в местността Бузлуджа, край Търново, където учредяват Българска работническа социалдемократическа партия (БРСДП) [8]. След конгреса Габровски продължава усилията си в изграждането на партийната организация като посещава Казанлък, Сливен, Габрово, Дряново и множество села в региона:

" Главната ми цел беше: 1. Да развия, да разясня на приятелите социалдемократическата програма във връзка с теорията на научния социализъм; 2. Да се организират дружинките и касите според приетия организационен план; 3.Че е необходимо да проникнем между работниците и занаятчиите, за да организираме работнически дружества, от съединението на които да се образува бъдещата българска работническа партия."[9]

На 1 ноември 1892 БСДП започва да издава първия си политически вестник "Работник'' в който открито се пропагандират социалистически идеи. Вестникът се издава в Търново и Н. Габровски е негов редактор до 1894. Габровски е избран за български делегат на втория конгрес на Интернационала в Цюрих на 6-12 август 1893. На конгреса той взима активно участие в комисията по аграрните въпроси и чете доклад за политическото и икономическо положение в България, която е слабо позната за представителите на другите европейски страни в края на XIX век. След завръщането си Габровски продължава активната си политическа борба в Търново, където се кандидатира за депутат и общински съветник. В началото на 1894 срещу него са повдигнати обвинения, заради критична статия към монархически институт и правителството на Народнолибералната партия, като в крайна сметка е осъден на една година затвор. Правителството се чувства особено уязвено от публично изказаните републикански възгледи на Габровски, които схваща не като принципна критика, произлизаща от социалистическата идеология, а като опит да се дискредитира все още неутвърдилия се княз Фердинанд:

" Времената се изменят. Монархическите начала са отхвърлени от науката и от живота. Историята на човечеството е история на постоянната борба за освобождението на подчинените от властта на природата и обществото - от тиранията на поповете, царете, князете и господарите, с една реч, от всички видове робство. Народите се стремят към самоуправлението. Те не искат да работят, да се мъчат, за да поддържат храненици в обществото. Те не искат да страдат за хубостта и кефа на каквито и да било то короновани или некороновани готованци. Нас, социалистите, никак не ни занимават династическите въпроси...Ние сме републиканци по убеждение. За нас династическите въпроси изчезват пред великия въпрос на сиромасите - освобождението на труда, хляба, образовани, свобода и добър живот за всички хора. Ние сме дълбоко убедени, че икономическото и политическо развитие на съвременното общество води към социална република, в която няма нито цар, нито господар, а само свободни, равноправни и сити граждани, които работят за цялото общество..."[10]

След падането на правителството на Народнолибералната партия, начело със С.Стамболов, политическите затворници са освободени. Никола Габровски получава възможност да излезе от затвора и да се кандидатира за народен представител в Павликенския избирателен район, където заедно издателя на "Селски вестник'' Гено Недялков бива избран.[11] Габровски започва да издава вестници в търновския район, насочени към "трудовия народ'' - работници, занаятчии и селяни- които едновременно се опитва да приобщи към каузата на социализма, но и да ги привлече като гласоподаватели. Такива са вестниците "Народен глас" (1894) и "Освобождение" (1895-1898). Дейността на Габровски като народен представител го превръща в една от най-популярните фигури на ранния български социализъм; неговите речи се издават като отделна книжка, която се разпространява в партийните структури.[12] На изборите за Народно събрание от 1896 Габровски отново е избран за депутат от Павликени. Габровски е един от първите депутати в страната, който въвежда практиката да се отчита пред избирателите си за заеманите позиции в Народното събрание още по време на мандата си: "Поканват се избирателите от Павликенска околия да присъстват на публичното събрание, което ще се явя в неделя, (Връбница), в село Бяла Черква, гдето, като народен представител ще имам честта да дам отчет на моите избиратели за деятелността на втората сесия на VIII обикновено народно събрание“[13]

Заедно с дейността си като народен представител, Габровски активно участва в просвещенска дейност в Търново, където изнася множество лекции в общоградското читалище "Надежда" и организира работническото читалище "Освобождение''. В читалище "Освобождение'' се организира работнически театър, публични лекции и дискусии по разнообразни теми като "Революционното наследство на Левски''[14] и "Прогресът в науката и живота''[15]. Работническият театър поставя множество постановки с национално-революционна тематика, свързани с Априлското въстание и революционери като Левски и Ботев, както и постановки със социално критична тематика, включително различни вариации на "Бай Ганьо" от Алеко Константинов. Показателно за дейността на читалището е обявената програма за редовната двуседмична сбирка - четене и обсъждане на "Работнически вестник'', изиграване на театрална сцена "Бай Ганьо журналист'', четене на разказаа "Сираче'' и "За печалба'' , декламации на социалистическа поезия, лекция на тема "Днешната нравственост'' в която се заклеймява формирането на двойни морални стандарти за бедните и богатите[16].

Участва и в издаването на „Българска социалдемократическа библиотека“. През 1894 година става депутат в 8-ото обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние заедно с Янко Сакъзов.

През април 1901 година е делегат на Осмия македоно-одрински конгрес от Търновското дружество.[17][18]

След разцеплението в БРСДП през 1903 година Габровски е на страната на широките социалисти.[19] През 1914 година скъсва контактите си с тях и влиза в БРСДП – тесни социалисти. През 1919 – 1923 година е народен представител от листата на тесните социалисти.

На 11 юни 1925 година е убит в Търново по време на репресиите, последвали атентата в църквата „Света Неделя“.[20]

Галерия Редактиране

  •  

    Гробът на Никола Габровски и съпругата му Мария в парка „Дружба“ във Велико Търново

  •  

    Паметник на Никола Габровски (вляво) и Димитър Благоев във Велико Търново

Бележки Редактиране

  1. ↑ Dimou, Augusta. Entangled Paths Towards Modernirnity: Contextualizing Socialism and Nationalism in the Balkans. Budapest and New York, Central European University Press, 2009. с. 17-51.
  2. ↑ Габровски, Никола. Избрани произвдения. София, УИ "Св. Климент Охридски", 2008. с. 40.
  3. ↑ Габровски, Никола. Избрани произведения. УИ "Св. Климент Охридски", 2008. с. 35-39.
  4. ↑ Пак там, с. 44
  5. ↑ Гинев, Филип. Никола Габровски. София, Издателство на Отечествения фронт, 1982. с. 26.
  6. ↑ Гинев, Филип. Никола Габровски. София, Издателство на Отечествения фронт, 1982. с. 35.
  7. ↑ Панайотов, Филип. Чучулигите: документален разказ за първите български социалисти. София, Народна младеж, 1981. с. 113-114.
  8. ↑ Личности в книгата Тодор Живков – мит и истина, архив на оригинала от 9 февруари 2012, https://web.archive.org/web/20120209103425/http://www.znam.bg/com/action/showBook?bookID=940&elementID=1006999779&sectionID=5, посетен на 2010-11-21 
  9. ↑ Гинев, Филип. Никола Габровски. София, Издателство на Отечественяи фронт, 1982. с. 56.
  10. ↑ Н. Габровски, Родило ни се царче, в. Работик, бр. 13, 22 ян.1894 - В: Н. Габровски, Избрани произведения, Университетско издателство "Св. Климент Охридски'' , с.212
  11. ↑ Палангурски, Милко. По българските парламентарни избори (1894-1913). Велико Търново, УИ "Св.св. Кирил и Методи", 2011. с. 54-56.
  12. ↑ Габровски, Никола. Парламентски речи на павликянский народен представител Никола Христов Габровски през I и II сесия на VIII обикн. нар. събрание, 1894-1896. с. Бяла Черква, книж. Младеж, 1896.
  13. ↑ в. Освобождение, брой 32, 13 март, 1896.
  14. ↑ в. Освобождение, бр. 28, 5 февруари, 1896.
  15. ↑ в. Освобождение, бр. 23, 20 ноември 1897.
  16. ↑ в. Освобождение, бр.26, 5 декември, 1897.
  17. ↑ Елдъров, Светлозар. Генерал Иван Цончев. Биография на два живота. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-272-6. с. 83.
  18. ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 259
  19. ↑ Николова, В., Куманов, М., България. Кратък исторически справочник, том 3, стр. 166
  20. ↑ Кратка Биография на Никола Габровски[неработеща препратка]

Литература: Редактиране

M. Pundeff, Marxism in Bulgaria before 1891, Slavic Review 3 (1971): 553-550

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Никола_Габровски_(политик)&oldid=11892732“.