Никола Георгиев (литературен критик)

български литературен теоретик и историк
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други личности с името Никола Георгиев.

Никола Георгиев Георгиев е български литературен критик, структуралист, културолог, фолклорист, есеист, публицист, общественик. Професор в Софийския университет.

Никола Георгиев
български литературен теоретик и историк
Роден
Никола Георгиев Георгиев
Починал

Етнос българи
Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Награди Хердерова награда (2000)
Иван Радославов и Иван Мешеков
Научна дейност
Област културология, теория на литературата
Работил в Софийски университет
Публикации „Българската народна песен“ (1976)
„Анализ на лирическата творба“ (1985)
„Нова книга за българския народ“ (1991)
„Цитиращият човек в художествената литература“ (1992)
„Мнения и съмнения“ (1999)

БиографияРедактиране

Роден е на 24 ноември 1937 г. в Казанлък. Завършва гимназия в София (1956) и българска филология в Софийския държавен университет (1961). През 1972 г. защитава дисертация на тема „Лириката. Развой на понятието. Същност“. Той е доктор на филологическите науки с дисертация на тема „Цитиращият човек в художествената литература“ (1995), професор по теория на литературата в Софийския университет (1995). Ръководител на Катедрата по теория на литературата към Факултета по славянски филологии (1991 – 1995). Лектор по български език и литература в университетите в Прага, Санкт Петербург, Залцбург, Кардиф, Лондон, Киев, Пенсилвания. Чете лекции по обща теория на литературата и културата, поетика, реторика, анализ на литературното произведение, стихознание, фолклор, руска литература, литературознанието на XX век. Въвежда нови тенденции и подходи в интерпретацията на отделните творби. Изследвания на проф. Никола Георгиев са публикувани в множество чуждестранни издания – на немски, полски, словашки, чешки, сърбо-хърватски език.

Доктор хонорис кауза на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Носител на Хердерова награда (2000)[1] и на Националната награда за литературна критика „Иван Радославов и Иван Мешеков“.

БиблиографияРедактиране

  • „Теории и възгледи за лириката в Антична Гърция и Рим“ (студия) (1966)
  • „Поява и утвърждаване на единно родово понятие лирика“ (студия) (1969)
  • „Българската народна песен (Изобразителни принципи. Строеж. Единство)“. София: Наука и изкуство, 1976, 322 с.
    Българската народна песен (Изобразителни принципи. Строеж. Единство), монография, електронно издание, Литернет, 2004
  • „Анализ на лирическата творба“. София: Народна просвета, 1985, 138 с. (2 изд. 1994, 3 изд. 2003)
    „Анализ на лирическата творба“, монография, електронно издание, Литернет, 2003 ISBN 954-304-060-5
  • „Нова книга за българския народ“. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1991, 132 с.
    Нова книга за българския народ, студии, електронно издание, Литернет, 2003
  • „Сто и двадесет литературни години“. София: Век 22, 1992, 354 с., ISBN 954416023
    Сто и двадесет литературни години, студии, електронно издание, Литернет, 2002
  • „Цитиращият човек в художествената литература“. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1992, 116 с.
    Цитиращият човек в художествената литература, студии, електронно издание, Литернет, 2002 ISBN 954-304-065-6
  • „Името на розата и на тютюна“. София: Издателство на БАН, 1992, 52 с.
    Името на розата и на тютюна, студия, електронно издание, Литернет, 2002
  • „Анализационни наблюдения“. Шумен: Глаукс, 1992, 268 с.
    Анализационни наблюдения, студии, електронно издание, Литернет, 2002
  • „Българска хашекиада. Сборник по случай 60 години от рождението на проф. дфн Никола Георгиев“ (1997)
  • „Мнения и съмнения“. София: Литературен вестник, 1999, 464 с.
    Мнения и съмнения. По дирите на едно литературоведско чергарство, студии, електронно издание, Литернет, 2001
  • На повратки в село – или към света? Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine.“ (1999)
  • „Пропасти и мостове на междутекстовостта“, студии (1999)[2]
  • „Литературни анализи“ т.1 и т.2 (учебни помагала 8 – 12 клас) (2001)
  • „Почит и прочити. Литературознание на неограничените възможности“. Велико Търново: Слово, 2003, 558 с.[3]
  • „Тревожното литературознание“. София: Просвета, 2006, 280 с.[4]
  • „Учител по литература ли? Не съм от тях“. София: Просвета, 2010, 126 с.[5]
  • „Избрано в три тома“ (2017 – 2019)
    • „Том 1: Литературна теория. Питания и изпитания“. София: Изток-Запад, 2017, ISBN 978-619-01-0127-7
    • „Том 2: Литературни похождения. Автори, творби, анализи“. София: Изток-Запад, 2018, ISBN 978-619-01-0220-5
    • „Том 3: Литературоведският Вавилон. Междутекстови анализи. Диалози и мълчания“. София: Изток-Запад, 2019, ISBN 978-619-01-0477-3
За Никола Георгиев
  • „Анархистът законодател. Материали в чест на проф. Никола Георгиев“. Съставители: Радосвет Коларов, Величко Тодоров, Благовест Златанов, София, Унив. изд. „Климент Охридски“, 1997.[6]
  • „Не съм от тях“. Канонът на различието“. Сборник в чест на проф. Никола Георгиев, С., 2009.[7]
 
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

ИзточнициРедактиране

  1. „HerderpreisträgerInnen: Georgiev, Nikola (* 1937)“ Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine., oesterreich-bibliotheken.at ((de))
  2. Амелия Личева, „Пропасти versus мостове“, рец. във в. „Култура“, бр. 30, 30 юли 1999 г.
  3. Антония Велкова-Гайдаржиева, „Почит и прочити“, рец. във в. „Култура“, бр. 23, 6 юни 2003 г.
  4. Тодор Христов, „Тревожното литературознание на Никола Георгиев“, рец. във в. „Култура“, бр. 27 (2422), 14 юли 2006 г.
  5. Амелия Личева, „За учителите във и извън литературата“, рец. във в. „Култура“, бр. 1 (2619), 14 януари 2011 г.
  6. „Текстът като дар“, разговор на Симона Янкова с Димитър Камбуров, в. „Култура“, бр. 50 (2009), 19 декември 1997 г.
  7. Радосвет Коларов, „Канонът на различието“ Архив на оригинала от 2010-12-20 в Wayback Machine., рец. във в. „Литературен вестник“, бр. 40, 5 декември 2007 г.

Външни препраткиРедактиране

Статии
Интервюта
За него