Никола Георгиев (литературен критик)

български литературен теоретик и историк
Вижте пояснителната страница за други личности с името Никола Георгиев.

Никола Георгиев Георгиев е български литературен критик, структуралист, културолог, фолклорист, есеист, публицист, общественик. Професор в Софийския университет.

Никола Георгиев
български литературен теоретик и историк
Роден
Никола Георгиев Георгиев
Починал
Учил вСофийски университет
Научна дейност
Областкултурология, теория на литературата
Работил вСофийски университет
Публикации„Българската народна песен“ (1976)
„Анализ на лирическата творба“ (1985)
„Нова книга за българския народ“ (1991)
„Цитиращият човек в художествената литература“ (1992)
„Мнения и съмнения“ (1999)

Биография редактиране

Роден е на 24 ноември 1937 г. в Казанлък. Завършва гимназия в София (1956) и българска филология в Софийския държавен университет (1961). През 1972 г. защитава дисертация на тема „Лириката. Развой на понятието. Същност“. Той е доктор на филологическите науки с дисертация на тема „Цитиращият човек в художествената литература“ (1995), професор по теория на литературата в Софийския университет (1995). Ръководител на Катедрата по теория на литературата към Факултета по славянски филологии (1991 – 1995). Лектор по български език и литература в университетите в Прага, Санкт Петербург, Залцбург, Кардиф, Лондон, Киев, Пенсилвания. Чете лекции по обща теория на литературата и културата, поетика, реторика, анализ на литературното произведение, стихознание, фолклор, руска литература, литературознанието на XX век. Въвежда нови тенденции и подходи в интерпретацията на отделните творби. Изследвания на проф. Никола Георгиев са публикувани в множество чуждестранни издания – на немски, полски, словашки, чешки, сърбо-хърватски език.

Доктор хонорис кауза на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Носител на Хердерова награда (2000)[1] и на Националната награда за литературна критика „Иван Радославов и Иван Мешеков“.

Библиография редактиране

  • „Теории и възгледи за лириката в Антична Гърция и Рим“ (студия) (1966)
  • „Поява и утвърждаване на единно родово понятие лирика“ (студия) (1969)
  • „Българската народна песен (Изобразителни принципи. Строеж. Единство)“. София: Наука и изкуство, 1976, 322 с.
    Българската народна песен (Изобразителни принципи. Строеж. Единство), монография, електронно издание, Литернет, 2004
  • „Анализ на лирическата творба“. София: Народна просвета, 1985, 138 с. (2 изд. 1994, 3 изд. 2003)
    „Анализ на лирическата творба“, монография, електронно издание, Литернет, 2003 ISBN 954-304-060-5
  • „Нова книга за българския народ“. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1991, 132 с.
    Нова книга за българския народ, студии, електронно издание, Литернет, 2003
  • „Сто и двадесет литературни години“. София: Век 22, 1992, 354 с., ISBN 954416023
    Сто и двадесет литературни години, студии, електронно издание, Литернет, 2002
  • „Цитиращият човек в художествената литература“. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1992, 116 с.
    Цитиращият човек в художествената литература, студии, електронно издание, Литернет, 2002 ISBN 954-304-065-6
  • „Името на розата и на тютюна“. София: Издателство на БАН, 1992, 52 с.
    Името на розата и на тютюна, студия, електронно издание, Литернет, 2002
  • „Анализационни наблюдения“. Шумен: Глаукс, 1992, 268 с.
    Анализационни наблюдения, студии, електронно издание, Литернет, 2002
  • „Българска хашекиада. Сборник по случай 60 години от рождението на проф. дфн Никола Георгиев“ (1997)
  • „Мнения и съмнения“. София: Литературен вестник, 1999, 464 с.
    Мнения и съмнения. По дирите на едно литературоведско чергарство, студии, електронно издание, Литернет, 2001
  • На повратки в село – или към света? Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine.“ (1999)
  • „Пропасти и мостове на междутекстовостта“, студии (1999)[2]
  • „Литературни анализи“ т.1 и т.2 (учебни помагала 8 – 12 клас) (2001)
  • „Почит и прочити. Литературознание на неограничените възможности“. Велико Търново: Слово, 2003, 558 с.[3]
  • „Тревожното литературознание“. София: Просвета, 2006, 280 с.[4]
  • „Учител по литература ли? Не съм от тях“. София: Просвета, 2010, 126 с.[5]
  • „Избрано в три тома“ (2017 – 2019)
    • „Том 1: Литературна теория. Питания и изпитания“. София: Изток-Запад, 2017, ISBN 978-619-01-0127-7
    • „Том 2: Литературни похождения. Автори, творби, анализи“. София: Изток-Запад, 2018, ISBN 978-619-01-0220-5
    • „Том 3: Литературоведският Вавилон. Междутекстови анализи. Диалози и мълчания“. София: Изток-Запад, 2019, ISBN 978-619-01-0477-3
За Никола Георгиев
  • „Анархистът законодател. Материали в чест на проф. Никола Георгиев“. Съставители: Радосвет Коларов, Величко Тодоров, Благовест Златанов, София, Унив. изд. „Климент Охридски“, 1997.[6]
  • „Не съм от тях“. Канонът на различието“. Сборник в чест на проф. Никола Георгиев, С., 2009.[7]
 
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Източници редактиране

  1. „HerderpreisträgerInnen: Georgiev, Nikola (* 1937)“ Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine., oesterreich-bibliotheken.at ((de))
  2. Амелия Личева, „Пропасти versus мостове“, рец. във в. „Култура“, бр. 30, 30 юли 1999 г.
  3. Антония Велкова-Гайдаржиева, „Почит и прочити“, рец. във в. „Култура“, бр. 23, 6 юни 2003 г.
  4. Тодор Христов, „Тревожното литературознание на Никола Георгиев“, рец. във в. „Култура“, бр. 27 (2422), 14 юли 2006 г.
  5. Амелия Личева, „За учителите във и извън литературата“, рец. във в. „Култура“, бр. 1 (2619), 14 януари 2011 г.
  6. „Текстът като дар“, разговор на Симона Янкова с Димитър Камбуров, в. „Култура“, бр. 50 (2009), 19 декември 1997 г.
  7. Радосвет Коларов, „Канонът на различието“ Архив на оригинала от 2010-12-20 в Wayback Machine., рец. във в. „Литературен вестник“, бр. 40, 5 декември 2007 г.

Външни препратки редактиране

Статии
Интервюта
За него