Отваря главното меню

Никола Добролитски

(пренасочване от Никола Добролишки)

Никола (Кольо) Добролитски или Добролийски, Добролицки, Добролишки[1] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Никола Добролитски
български революционер
Роден
Починал

БиографияРедактиране

Роден е в 1876 година в костурското село Добролища, тогава в Османската империя, днес Калохори, Гърция. Получава начално образование.[2] Влиза във ВМОРО и в Илинденско-Преображенското въстание е войвода на Апоскепския център. Участва в похода на Васил Чекаларов към областта Колония. В сражение при село Грамоща е ранен в устата.[3] След погрома на въстанието бяга в Гърция. През февруари 1904 година се завръща в Костурско и става войвода на Нестрамкол, като активно работи за възстановяването на организацията.[4] Съперничи с войводата Нумо Янакиев. Уличен в неморално поведение Добролитски е изключен от четата и тя временно е поета от Кузо Димитров.[5]

На 30 октомври 1906 година е обграден с четирима свои четници в родното си село и след целодневно сражение се самоубива.[6]

След смъртта на Никола Добролитски, четата предлага на Кузо Димитров да поеме войводството, но той отказва, тъй като е планирал заминаването си за България и за войвода е избран Търпо Георгиев Бузльо.[7][2]

Внучка на Добролитски е северномакедонската политичка Ягнула Куновска.

 
Панахида на Никола Добролитски от местни българи и дейци на Охрана през 1943 година.[8]

Георги Константинов Бистрицки пише за него:

Кольо Добролицки от с. Добролища, с първоначално образование, служил в най-опасен район - всред смесени българо-турски села и до прага на Албания, касапин на дерибеите от Нестрам-кол, самоотвержен герой и утеха на най-нещастни костурски българи, участвувал в доста сражения с враговете, славно загина в голям и кръвопролитен бой с аскер и башибозук в родното си село, като остави овдовелия си район вечно да плаче за него.[2]

БележкиРедактиране

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.54
  2. а б в Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 54.
  3. Дневник на Киряк Шкуртов, в: „Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание“, Издателство на Отечествения фронт, София, 1984, стр. 65.
  4. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр. 197.
  5. Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 156.
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 80.
  7. Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 156.
  8. Илюстрация Илинден, бр. 1 (151), г. 1944, стр.11