Никола Иванов (полковник, р. 1858)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Никола Иванов.
Никола Христов Иванов (някъде се среща като Христозов) е български военен деец, полковник, командир на 9-а рота от 3-ти пехотен бдински полк по време на Сръбско-българската война (1885) и на 3-та бригада от 5-а пехотна дунавска дивизия по време на Балканската война (1912 – 1913).
| Никола Иванов | |
| български офицер | |
| Звание | Полковник |
|---|---|
| Години на служба | 1879 – 1914 |
| Служи на |  България |
| Род войски |  Българска армия |
| Военно формирование | 15-a пехотна дружина 3-ти пехотен полк 1-ви пехотен полк 9-и резервен полк |
| Командвания | 18-и пехотен полк |
| Битки/войни | Сръбско-българска война Балканска война Междусъюзническа война |
| Награди | Вижте по-долу |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | 3 февруари 1914 г. (стар стил)
Свищов, Царство България |
.svg){kind=small}
Биография редактиране
Никола Иванов е роден на 14 април 1858 година в Свищов. Постъпва на военна служба на 21 април 1979 година. През 1882 година завършва в четвърти випуск на Военното училище в София и на 30 август е произведен в чин подпоручик. Служи в 15-а пехотна дружина, 3-ти пехотен бдински полк и 3-ти резервен полк.
По време на Сръбско-българската война (1885) поручик Иванов командва 9-а рота от 3-ти полк, с която взема участие в Сражението при сливнишката позиция (5 – 7 ноември) и в Пиротското сражение (14 ноември).[1] За проявената смелост е награден с военен орден „За храброст“ IV степен.
През 1891 година като капитан от 1-ви пехотен софийски полк е командирован да следва финансови науки в Свободното училище за политически и икономически науки в Париж, Франция, а през 1892 е приведен в Академията на ГЩ в Торино, Италия, която завършва през 1894 година.[2]
На 8 юни 1905 година е назначен за командир на 18-и пехотен етърски полк, на която длъжност е до 19 септември 1912 година.
През Балканската война (1912 – 1913) полковник Иванов командва 3-та бригада от 5-а пехотна дунавска дивизия, с която участва в Лозенградската и Люлебургаско-Бунархисарската операции. В началото на 1914 година е уволнен от служба.
Полковник Никола Иванов умира на 13 февруари 1914 година в Свищов.
Военни звания редактиране
- Подпоручик (30 август 1882)
- Поручик (30 август 1885)
- Капитан (1887)
- Майор (1893)
- Подполковник (1901)
- Полковник (18 май 1905)
Награди редактиране
- Военен орден „За храброст“ IV степен (1885)
- Народен орден „За заслуга“ (1888)
- Княжеский орден „Св. Александър“ V степен (1896)
- Народен орден „За военна заслуга“ IV степен (1903)
- Знак „За 20 години отлична служба“ (1903)
- Княжеский орден „Св. Александър“ IV степен (1900)
- Възпоменателен кръст „За независимостта на България 1908 година“ (1909)
- Военен орден „За храброст“ (1913)
Бележки редактиране
Източници редактиране
- Пулова, Н., Пулов, Й. – „18 пехотен Етърски на Н.В. цар Фердинанд I полк в дати и събития 1889 – 1944“, Велико Търново, 1997, Издателство „ПИК“
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 21.
- Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985., стр. 108
- Христов, Христо, Дойнов, Дойно. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи. София, Военно издателство, 1985.
- Танчев, И., „Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912)“, София, 2008, ИК „Гутенберг“