Никола Икономов – Жеравненеца

български учител и книжовник

Никола Тодоров Икономов – Жеравненеца е български свещеник, учител и книжовник от периода на Възраждането.

Никола Икономов – Жеравненеца
български учител и книжовник
Роден
Никола Тодоров Икономов
Починал

Религия Православие
Семейство
Съпруга Станка Николица-Спасо-Еленина

БиографияРедактиране

Роден е през 1820 г. в Жеравна в семейството на свещеника и учител Тодор Герасимов. Дядо му поп Георги е учител в килийно училище, а впоследствие става монах под името йеромонах Григорий и служи в Иверския светогорски манастир. Баща му е обесен по време на Руско-турската война от 1828 – 1829 г. Има двама братя Тодор и Рафаил. Учи при баща си и брат си в килийното училище в родния си град. След това учи в Котел и в Шумен при Сава Доброплодни. От 1841 до 1846 г. е учител във Взаимното училище в Шумен и в първоначалното училище в града. Там въвежда взаимоучителната метода, а от 1846 до 1855 г. във Взаимното училище в Разград. Той създава първото взаимно и първото класно училище в Разград (1860), автор е на книгата „Земледелие“[1], с която поставя началото на селскостопанската литература в страната. В Разград създава първото девическо училище през 1849 г.[2] От 1860 до 1864 г. е отново учител във Взаимното училище в Разград. Представител на Разград в църковното движение и в Цариград. Никола Икономов е сред членовете и основателите на читалище „Зора“ в Русе.

Неговата съпруга Станка Николица-Спасо-Еленина е първата българка, отпечатала свое стихотворение. Пет от техните деца (момичета) също стават учители.[3] В периода 1866 – 1872 г. заедно със съпругата си са учители в Девическото училище в Русе. По настояване на гражданите на Разград се завръща там и е определен за председател на църковната община. През 1874 г. е ръкополжен за свещеник. По време на Руско-турската война от 1877 – 1878 г. е избран за председател на окръжния съвет и участва в организирането на отбраната на града. След войната е избран за депутат в Учредителното събрание. Освен това е избиран в 1 ВНС и 2 ОНС в допълнителните избори[4]. Превежда учебника „Ермения“ от гръцки език, но не го издава. От 1849 до 1850 г. печата стихотворения в Цариградски вестник.

ПаметРедактиране

Къщата музей „Станка и Никола Икономови“ в Разград е открита на 17 април 1980 година[5][6] като част от Регионалния исторически музей. В нея се помещава изложба от снимки, документи и възстановка на елементи от семейния им бит.

 
Първата книга за земеделие на български език от Никола Икономов – Жеравненеца, 1853 г.
 
Къщата-музей на Икономови с църквата „Св. Николай Чудотворец“ на заден план

ИзточнициРедактиране

  1. ИКОНОМОВ, Никола Тодоров, 1820 – 1897. Земледелие / съставлено от Никола Икономовича, жеравнянца. – Белград : В Княжеско-сръбската печатня, 1853. От фонда на Регионален исторически музей – Разград
  2. Даскалова, Кр. и Генчев, Н. (съст.). Българската възрожденска интелигенция. ДИ „Петър Берон“, 1988, с. 82
  3. geni.com
  4. Палангурски, М. Учредителите: Участниците в Учредителното народно събрание в Търново, 10.II.-16.IV.1879. Изд. Сиби, 2014, с. 134
  5. Къща музей Станка и Никола Икономови
  6. Регионален исторически музей – Къща музей – „Станка и Никола Икономови“