Никола Катранов
Николай Димитров Катра̀нов е български книжовник.[1]
| Никола Катранов | |
| български книжовник | |
| Роден | Никола Димитров Катранов
1829 г.
|
|---|---|
| Починал | |
Биография редактиране
Роден е през 1829 г. в Свищов. Първороден син на Димитър Катранов - чорбаджи Митю и Пауница Илия Цанкова. Учи в родния си град при Христаки Павлович (негов свако).[2] През 1848 г. става стипендиант на Иван Денкоглу в Историко-филологическия факултет в Москва. Заболява от туберкулоза и през 1853 г. заминава на лечение в Москва, Виена и накрая във Венеция с помощта на Иван Денкоглу. Във Венеция, по време на разходка с гондола, силно се простудява, което означавало край при наличието на туберкулозното заболяване. Умира на 5 май 1853 г. Опелото е извършено в източноправославната гръцка църква "Св. Георги" във Венеция и е погребан в гробището на о. Сан Кристофоро.[3]
Използван е за прототип на Инсаров – главен герой в романа „В навечерието“ от Иван Тургенев.[1]
Автор е на лирични стихотворения и преводи на произведения от Джордж Байрон и Йохан Волфганг фон Гьоте. Сбирка от хайдушки народни песни е публикувана през 1855 г. в сборника „Български песни от сборниците на Ю. А. Венелин, Н. Д. Катранов и други българи“.[1]
| „ | Само с помощта на просветата и културата е възможно да се спаси нашия народ от страдания и робство. | “ |
Николай Катранов | ||
Памет редактиране
На негово име (на 1 септември 1964 г.) е кръстено ново основно училище в Свищов, днес СУ "Николай Катранов".[4]
Източници редактиране
- ↑ а б в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 6. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104289. с. 2286.
- ↑ Лъчезар Тошев. ПОЕМА НА САВА ФИЛАРЕТОВ ПОСВЕТЕНА НА НИКОЛАЙ КАТРАНОВ, 1854г.
- ↑ 5 май 1853г. Г-н Николо Катранов, родом от България (както е записано), син на *** (не се чете), на 24 години, несемеен, студент (както е записано) днес престана да живее в 2.30 ч. в нашата болница Фланджини-Пикеринг, след дълго белодробно възпаление. Както пътуващ чужденец, той е пребивавал в споменатата болница от 23 януари 1853 г., за да се грижи за здравето си. Доктор : господин д-р дала Бруна Подпис : Дионисио Сакромонако Ловердо, свещеник. (Архив на Елинския институт във Венеция, II. Църква, 5. Граждански актове, рег. 30, номер 2, Сан Джорджо де 'Гречи. Регистър на починалите)
- ↑ СУ "Николай Катранов"