Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за опълченеца. За скулптора вижте Никола Корчев (скулптор).

Никола Павлов Корчев е опълченец-поборник, един от спасителите и последен знаменосец на Самарското знаме.

Никола Корчев
български опълченец
Корчев на картината на Ярослав Вешин
Корчев на картината на Ярослав Вешин

Роден
1836 г.
Починал
29 август 1921 г. (85 г.)

БиографияРедактиране

Никола Корчев е роден през март 1836 г. в с. Горна Диканя, Радомирско. Той е висок и едър мъж. Женен е в село Долна Диканя, където се премества да живее и е стопанин на воденица. Работи като локомотивен машинист на Хиршовата железница и ж.п. линията Русе-Варна, след което емигрира в Румъния.

По време на Руско-турска война (1877-1878) се записва в Българското опълчение. Опълченец от III-а рота на III-а опълченска дружина. Служи под командването на подполковник Павел Калитин. По време на битката при Стара Загора на 31 юли 1877 г. се води голяма борба за Самарското знаме. Загиват последователно знаменосците унтерофицер опълченец Антон Марчин, унтерофицер Авксентий Цимбалюк, опълченец С. Минков и дружинния командир подполковник Павел Калитин. Знамето е спасено от стихийно сформирана се знаменна група след страховит ръкопашен бой. Никола Корчев с невероятна храброст, воля и сила на духа се добира до Самарското знаме, откъсва го от дръжката и го предава на друг опълченец, за да не бъде пленено от турците. Награден е с Войнишки кръст „За храброст“.

 
Корчев в 1910 година, София

След Освобождението е последният знаменосец наСамарското знаме в Радомир, където е била разположена Трета опълченска дружина. След демобилизацията се установява във Варна.

На тържествата през 1902 г. на Шипченските височини, когато е открит и осветен новопостроеният храм-паметник, художникът Ярослав Вешин вижда достолепния знаменосец на Самарската светиня. Макар след години, изпраща телеграма до дядо Никола, че желае да го нарисува със знамето в ръце. Картината е завършена през 1911 г. и получава голяма популярност.

Никола Корчев остава в историята като един от спасителите на Самарското знаме. Умира на 29 август 1921 г. Костите му са положени в храма-костница на Шипка.

Външни препраткиРедактиране