Никола Лефтеров
Никола (Кольо) Лефтеров Павлов е български офицер (капитан) и революционер, поройски войвода на Върховния македоно-одрински комитет и командир на рота в Македоно-одринското опълчение.[1]
Никола Лефтеров | |
---|---|
български революционер | |
Роден |
18 октомври 1876 г.
|
Починал | |
Националност | ![]() |
Въоръжена борба | |
Кауза | освобождение на Македония |
Подкрепял | ВМОК, ВМОРО |
Участник в | Горноджумайско въстание, Илинденско-Преображенско въстание, Балканска война |
Активна дейност | 1901-1918 |
Подпис | ![]() |
Никола Лефтеров в Общомедия |
Биография Редактиране
Във Върховния комитет Редактиране
Лефтеров е роден в 1876 година във варненското село Гевреклер, тогава в Османската империя, днес Калиманци, България. Постъпва като войник в редовете на 8-и Приморски полк през 1895 г. Завършва полковата учебна команда и на 1 април 1896 г. е произведен в чин младши унтер офицер. През март 1899 г. е уволнен от служба с чин старши унтер офицер от 8-а рота.[2] Членува в Народното стрелково дружество, учредено във Варна на 10 септември 1900 година и подготвя и обучава новопостъпили членове в него.[3] Произведен е в звание фелдфебел.
Лефтеров влиза във ВМОК и оглавява чета на организацията, действаща в Кочанско. При разкола в организацията Лефтеров е сред привържениците на крилото на генерал Иван Цончев. От 1901 година е войвода на чета, действаща в Поройско, Петричко и Струмишко.
Лефтеров набира четниците си предимно от Варна и Варненско. Знамето му е дар от Варненския хлебарски еснаф, изработено от Олга Христова Шотова, дъщеря на Христо Шотов от Загоричани. Знаменосец му е Любен Стоенчев.[4] Тъй като Лефтеров е постоянно в Македония, в 1902 година жена му Пенка Николова моли за финансова помощ Варненското македоно-одринско дружество, тъй като не успява да гледа малкото си детенце.[5]
Лефтеров участва в Горноджумайското въстание през септември 1902 година, като действа в Горноджумайско и Петричко, заедно с четата на поручик Тодор Саев, като се сражава при селата Сърбиново и Градево. След разгрома на въстанието се оттегля в Княжеството.
В началото на април 1903 година Лефтеров минава границата и навлиза в Малешевската планина, начело на чета от 36 души. На 8 април четата се притичва на помощ на обградените чети на ВМОРО под ръководството на Никола Дечев, Христо Чернопеев и Коста Мазнейков и участва в голямо сражение с османските войски.[6][7] Четата на Лефтеров губи 11 души.
През септември 1903 година по време на Илинденско-Преображенското въстание четата на Никола Лефтеров заедно с тези на поручик Александър Манов и подпоручик Христо Танушев и други част от отряда на полковник Анастас Янков и генерал Цончев (400 души), който действа в Серски революционен окръг и Разложко. Лефтеров участва в Боя при село Пирин.
След въстанието в 1905 година Никола Лефтеров действа в Струмишко и Малешево.
На 31 декември 1906 г. е произведен в звание подпоручик и продължава службата си в Българската армия[8].
Към 1907 година капитан Лефтеров работи като втори секретар в българското търговско агенстство в Солун - длъжност, която е прикритие за българските военни разузнавачи в Османската империя.[9][10]
През Балканската война Редактиране
През Балканската война в 1912 година Лефтеров оглавява партизанска рота, която по-късно става 4 рота на 10 прилепска дружина на Македоно-одринското опълчение.[11] Отрядът на Лефтеров, съставен предимно от доброволци от Малешево, при обявяването на войната минава границата още на 30 септември. На 4 октомври Лефтеров прекъсва съобщенията между Горна Джумая - Царево село - Струмица. На 5 октомври четата, подкрепена от местната милиция на селата Габрово, Покровник и Падеш, заема Елешнишката клисура, през която минава пътят Горна Джумая — Царево село и разбива турски обоз, като пленява 40 коня и храни. На следния ден води сражения с отстъпващите пред настъплението на Седма пехотна рилска дивизия турски части. На 8/21 октомври партизанската част на Лефтеров разбива турска рота в местността Занога край Пехчево.
На 9/22 октомври подпоручик Лефтеров с 400 души милиция и една рота на 7 дивизия заема град Пехчево, посрещнати радостно българското население.[12][13] Произведен в чин поручик на 14.07.1913 г.[14]
Според Йоно Митев Лефтеров е един от най-успешните партизански командири по време на Балканската война.[4]
Чета на МОО с командир Никола Лефтеров | |||||
---|---|---|---|---|---|
Номер | Име | Години | Околия | Селище | Бележки |
Атанас Николов Златев | 30 | Варненско | Здравец[15] | ||
Ламбо Комитов | 26 | Варненско | Страшимирово[16] | ||
Михал Анастасов | 22 | Балчишко | Балчик | орден „За храброст“ IV степен, орден „За военна заслуга“[17] | |
Наум Попов | 36 | Битолско | Смилево[18] | ||
Петър Ангелов | 30 | Охридско | Конско[19] | ||
Ташко Костов | 38 | Леринско | Горно Върбени | орден „За храброст“ IV степен“[20] |
№ | Списък на участниците в партизанската рота на подпоручик Никола Лефтеров към Македоно-одринското опълчение (21 септември 1912 г.)[21] | ||||
1 | подпор. Колю Лефтеров | ||||
2 | мл. под. Христо Кърнев | ||||
3 | мл. под. Герчо Наумов | ||||
4 | редник Андрея Георгиев | ||||
5 | редник Янко Генов | ||||
6 | редник Филчо Георгев | ||||
7 | четник Петър Иванов | ||||
8 | четник Наум Попов | ||||
9 | четник Коста Иванов | ||||
10 | четник Христо Трайков | ||||
11 | четник Ламбо Илиев | ||||
12 | четник Иван Христов | ||||
13 | редник Димитър Черкезов | ||||
14 | четник Кузман Палев | ||||
15 | редник Тодор Коларов | ||||
16 | редник Илия Д. Кенков | ||||
17 | четник Васил Димитров | ||||
18 | редник Величко Николов | ||||
19 | редник Христо Стоянов | ||||
20 | четник Михал Вълчев | ||||
21 | редник Атанас Костов | ||||
22 | четник Спиро Петличков | ||||
23 | редник Атанас Николов | ||||
24 | мл. под. Стойко Михаилов | ||||
25 | редник Михал Тонев | ||||
26 | редник Христо Янев | ||||
27 | четник Ташко Костов | ||||
28 | редник Васил Димитров | ||||
29 | редник Георги Рандев | ||||
30 | редник Михал Анастасов | ||||
31 | редник Наум Атанасов | ||||
32 | четник Стефан Киряков | ||||
33 | редник Георги Тодоров | ||||
34 | редник Захари Станоев | ||||
35 | четник Лалембо И. Комитов | ||||
36 | редник Лазар Костантинов | ||||
37 | редник Калуд Тодоров | ||||
38 | редник Иван Христов | ||||
39 | четник Сарафим Пешев | ||||
40 | редник Алекси Димов | ||||
41 | редник Слави Пасков | ||||
42 | редник Атанас Димитров | ||||
43 | редник Георги Желев | ||||
44 | четник Пандели С. Просков | ||||
45 | редник Любен Д. Станчев | ||||
46 | редник Неделчо П. Свещаров | ||||
47 | четник Димитър Шиков | ||||
48 | редник Антон Николов | ||||
49 | редник Илия Д. Кожухаров | ||||
50 | четник Атанас Гирганов | ||||
51 | четник Спиро Н. Филев | ||||
52 | четник Спиро Василев | ||||
53 | четник Тодор Иванов | ||||
54 | четник Иван Димитров | ||||
55 | редник Григор Кочев | ||||
56 | ефрейтор Нидялко Михаилов | ||||
57 | редник Тодор С. Чобанов | ||||
58 | редник Благой Михаилов | ||||
59 | четник Пандо М. Попов | ||||
60 | четник Коста Лазаров | ||||
61 | четник Симеон Христов | ||||
62 | редник Димитър Драганов | ||||
63 | мл. под. Георги Д. Докторов | ||||
64 | мл. под. Димитър М. Краличев | ||||
65 | ефрейтор Христо Томов | ||||
66 | четник Георги Иванов | ||||
67 | четник Димитър Тръпков | ||||
68 | четник Илия Павлов | ||||
69 | четник Наум Христов | ||||
70 | четник Петър Ангелов | ||||
71 | четник Васил Панов | ||||
72 | редник Димо Михаилов | ||||
73 | редник Георги Костадинов | ||||
74 | редник Желю Иванов | ||||
75 | четник Янчо Иванов | ||||
76 | четник Тома Митов | ||||
77 | редник Дочо Шопов | ||||
78 | редник Владимир Николов | ||||
79 | четник Петър Марков | ||||
80 | четник Георги Костов | ||||
81 | четник Ст. Д. Турунджиев | ||||
82 | четник Димитър С. Тръпков | ||||
83 | четник Петър М. Байрактаров | ||||
84 | четник Трайко Николов | ||||
85 | редник Паун Ангелов | ||||
86 | четник Костадин Давидков | ||||
87 | четник Милен М. Байрактаров | ||||
88 | четник Паун Тасев | ||||
89 | четник Иван Д. Узунов | ||||
90 | редник Стою Георгиев | ||||
91 | четник Вангел С. Пърчев | ||||
92 | четник Минко В. Спиров | ||||
93 | четник Блажи Матов | ||||
През Първата световна война Редактиране
След окупацията на Вардарска Македония от Сърбия Никола Лефтеров се включва с четата си в съпротивата на ВМОРО. В началото на ноември 1914 година четите Лефтеров и Димитър Недков извършват атентати на Карадачкия и Водосирския мост при Демир Капия и в започналото сражение убиват 40 души сръбски войници и един офицер.[22] На 20 март 1915 година Лефтеров участва във Валандовската акция.[23]
През Първата световна война капитан[4] Лефтеров отново командва партизанска рота, съставена от бивши революционни дейци, като Петър Лесев,[24] Ездра Флорентин,[25] Гаврил Стоилов,[26] Лазар Тодоров,[27] Илия Дилберов,[28], Стоян Чочков,[29] Лазар Кльонков,[30] Спиро Дильов,[31] Стоян Николов.[32] На 22.09.1917 година Никола Лефтеров е произведен в чин капитан[33]. Носител е на два ордена „За храброст“.[34][35][36] На 1 април 1917 г. е удостоен и с германски „Железен кръст“.[37]
В края на 1916 г. Партизанската рота е изпратена в района на Охрид и Поградец, със задача да води разузнаване в тила на противника и да организира албански доброволци на българска служба. Последните са зачислени в състава на ротата, като броят им варира в следващите години.[38][39]
През есента на 1917 г., вследствие на френско настъпление в района, ротата понася загуби и е изтеглена от фронтовата линия при Поградец. Предислоцирана е в Тетово, а взводовете ѝ са разпръснати по българо-австрийската граница. Новите задачи пред нея са преследване на разбойнически банди и разузнаване в тила на австрийските войски в Албания и Косово. Подчинена е на Македонската военноинспекционна област [38][40].
След войните Редактиране
След войните капитан Никола Лефтеров е арестуван заедно с генерал Александър Протогеров и Тодор Александров през м. ноември 1919 г., по разпореждане на новия министър-председател Александър Стамболийски. В рамките на следващите няколко седмици и тримата, по различен начин, успяват да избягат от Централния софийски затвор.[41] След кратък престой в нелегалност се установява в село Страшимирово, където в 1928 година спомага за откриване на първото училище. В 2007 година в Страшимирово е поставена паметна плоча на Никола Лефтеров.[42][4]
Галерия Редактиране
-
Обединените чети на ВМК по време на Илинденското въстание, водени от Никола Лефтеров, Анастас Янков, Христо Танушев и вероятно Александър Манов
-
Обединена чета на Анастас Янков, Христо Танушев и Никола Лефтеров.
-
Четата на Лефтеров
-
Четата на Никола Лефтеров, 1903 г.
-
Любен Стоенчев от Варна, знаменосецът на четата на Никола Лефтеров.
-
Знамето на четата бродирано от Олга Шотова (вляво)
-
Паметна плоча на Лефтеров пред кметството на село Страшимирово
-
Пенсионерски клуб „Никола Лефтеров“, с. Страшимирово
Бележки Редактиране
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 260.
- ↑ Стайков, Н. 8-ѝ пехотен Приморски на Нейно Височество Княгиня Мария Луиза полк. 1932, с. 204-205
- ↑ Цанкова, Веселина. Повестница за един български войвода. Варненската фамилия Карамфилович с трагедията и величието на Македония. Варна, Издателство МС ООД, 2012. ISBN 978-954-8493-26-0. с. 35.
- ↑ а б в г Цанкова, Веселина. Повестница за един български войвода. Варненската фамилия Карамфилович с трагедията и величието на Македония. Варна, Издателство МС ООД, 2012. ISBN 978-954-8493-26-0. с. 39.
- ↑ Цанкова, Веселина. Повестница за един български войвода. Варненската фамилия Карамфилович с трагедията и величието на Македония. Варна, Издателство МС ООД, 2012. ISBN 978-954-8493-26-0. с. 37.
- ↑ Гоцев, Славчо. Христо Чернопеев – виден деец на ВМОРО (1899-1915 г.), в: „Македонски преглед“, година ХІХ, 2006, кн.1, 121 - 142.
- ↑ Гоцев, Славе. Национално-революционни борби в Малешево и Пиянец 1860–1912. София, Издателство на Отечествения фронт, 1988. с. 190-191.
- ↑ Руменин, Р. Българският офицерски корпус 1878-1944 г., С. 1996, Т. 4, т. 90.
- ↑ Славов. Слави. Българската дипломация в Македония и Одринско и ВМОРО (1903 - 1908), в: Известия на българското историческо дружество (ИБИД), том 41, 2011, стр. 325., архив на оригинала от 25 септември 2013, https://web.archive.org/web/20130925163725/http://www.ihist.bas.bg/archiv_doc_info/Izvestiya-BID_T41.pdf, посетен на 2017-10-16
- ↑ Проданов, Николай. Освободителните организации на македонските българи, специалните служби на българската армия и войните за национално освобождение (1912-1918), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 1, с. 23.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 408.
- ↑ Гоцев, Славе. Национално-революционни борби в Малешево и Пиянец 1860–1912. София, Издателство на Отечествения фронт, 1988. с. 216-217.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 277 – 278.
- ↑ Руменин, Р. Българският офицерски корпус 1878-1944 г., С. 1996, Т. 4, т. 90
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 270.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 358.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 22.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 581.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 32.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 376.
- ↑ НА на БАН, ф. 73, оп.1, а.е. 2142, л. 64-65
- ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 145.
- ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 147.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 93.
- ↑ Герасимовъ, П. Ездра Исакъ Флорентинъ. // Илюстрация Илиндень 5 (95). Илинденска организация, Май 1938. с. 14 - 15.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 150.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 90.
- ↑ Александрова, Елена Янева. Дейността на Илия Манолов Дилберов (Дилбер Илия) в борбите за освобождение и обединение на българите в Македония (1898 - 1918), в: Военноисторически сборник, 2007, 4, стр. 30., архив на оригинала от 31 март 2010, https://web.archive.org/web/20100331160655/http://www.vi-books.com/vis/vis7/vis7.4/VS-4_07.pdf, посетен на 2010-02-06
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 188.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 78.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 47.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 119.
- ↑ Руменин, Р. Българският офицерски корпус 1878-1944 г., С. 1996, Т. 4, т. 90.
- ↑ Александрова, Елена Янева. Фелдфебел Никола Лефтеров и революционното движение в Македония (1904 - 1905), в: Военноисторически сборник, 2007, 1-2, стр. 41-44., архив на оригинала от 5 февруари 2009, https://web.archive.org/web/20090205054716/http://vi-books.com/vis/vis7/vis7.1/VS-1-2_07.pdf, посетен на 2010-02-06
- ↑ Биографични данни от библиотека на ВМРО-София[неработеща препратка]
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 93.
- ↑ Лефтеров, Живко. „Съ Бога напред... за Македония“. Капитан Никола Лефтеров в борбите на българите за национално обединение. София, МНИ, 2021. с. 156.
- ↑ а б Лефтеров, Живко. Действията на ротата на капитан Никола Лефтеров към Партизанския отряд на Планинската дивизия по време на Първата световна война. // Сборник с доклади от научна конференция България - Германия. Първата световна война. Поуки за бъдещето. Варна, 2018. с. 97 - 110.
- ↑ Лефтеров, Живко. Капитан Никола Лефтеров и албанското население в Македонската военноинспекционна област по време на Първата световна война. // Юбилеен сборник в чест на 70-годишнината на доц. д-р Лъчезар Стоянов. НБУ, 2021. с. 323 - 350.
- ↑ Стайков, Н. 8-ѝ пехотен Приморски на Нейно Височество Княгиня Мария Луиза полк. 1932, с. 207-208
- ↑ Пешев, Петър. Историческите събития и деятели от Освобождението ни до днес. София, 1929.
- ↑ Направиха първа копка на православен храм „Св. Николай Чудотворец“, actualno.com, 12 април 2007[неработеща препратка]