Никола Лефтеров

български офицер и революционер, войвода на ВМОК

Никола (Кольо) Лефтеров Павлов е български офицер (капитан) и революционер, поройски войвода на Върховния македоно-одрински комитет и командир на рота в Македоно-одринското опълчение.[1]

Никола Лефтеров
български революционер
Роден
Починал
10 април 1957 г. (80 г.)
Националност България
Въоръжена борба
Каузаосвобождение на Македония
ПодкрепялВМОК, ВМОРО
Участник вГорноджумайско въстание, Илинденско-Преображенско въстание, Балканска война
Активна дейност1901-1918
Семейство
Подпис
Никола Лефтеров в Общомедия

Биография

редактиране

Във Върховния комитет

редактиране
 
Обединената чета на Тодор Саев и Никола Лефтеров, 1903 г. Източник: Държавна агенция „Архиви“

Лефтеров е роден в 1876 година във варненското село Гевреклер, тогава в Османската империя, днес Калиманци, България. Постъпва като войник в редовете на 8-и Приморски полк през 1895 г. Завършва полковата учебна команда и на 1 април 1896 г. е произведен в чин младши унтер офицер. През март 1899 г. е уволнен от служба с чин старши унтер офицер от 8-а рота.[2] Членува в Народното стрелково дружество, учредено във Варна на 10 септември 1900 година и подготвя и обучава новопостъпили членове в него.[3] Произведен е в звание фелдфебел.

Лефтеров влиза във ВМОК и оглавява чета на организацията, действаща в Кочанско. При разкола в организацията Лефтеров е сред привържениците на крилото на генерал Иван Цончев. От 1901 година е войвода на чета, действаща в Поройско, Петричко и Струмишко.

Лефтеров набира четниците си предимно от Варна и Варненско. Знамето му е дар от Варненския хлебарски еснаф, изработено от Олга Христова Шотова, дъщеря на Христо Шотов от Загоричани. Знаменосец му е Любен Станчев.[4] Тъй като Лефтеров е постоянно в Македония, в 1902 година жена му Пенка Николова моли за финансова помощ Варненското македоно-одринско дружество, тъй като не успява да гледа малкото си детенце.[5]

Лефтеров участва в Горноджумайското въстание през септември 1902 година, като действа в Горноджумайско и Петричко, заедно с четата на поручик Тодор Саев, като се сражава при селата Сърбиново и Градево. След разгрома на въстанието се оттегля в Княжеството.

 
Четата на Лефтеров в 1905 година.

В началото на април 1903 година Лефтеров минава границата и навлиза в Малешевската планина, начело на чета от 36 души. На 8 април четата се притичва на помощ на обградените чети на ВМОРО под ръководството на Никола Дечев, Христо Чернопеев и Коста Мазнейков и участва в голямо сражение с османските войски.[6][7] Четата на Лефтеров губи 11 души.

През септември 1903 година по време на Илинденско-Преображенското въстание четата на Никола Лефтеров заедно с тези на поручик Александър Манов и подпоручик Христо Танушев и други част от отряда на полковник Анастас Янков и генерал Цончев (400 души), който действа в Серски революционен окръг и Разложко. Лефтеров участва в Боя при село Пирин.

След въстанието в 1905 година Никола Лефтеров действа в Струмишко и Малешево.

На 31 декември 1906 г. е произведен в звание подпоручик и продължава службата си в Българската армия[8].

Към 1907 година капитан Лефтеров работи като втори секретар в българското търговско агенстство в Солун – длъжност, която е прикритие за българските военни разузнавачи в Османската империя.[9][10]

През Балканската война

редактиране
 
Свидетелство за награждаване на Н. Лефтеров с медал за участие в МОО, 14 август 1937 г.
 
Отделение от отряда на Никола Лефтеров в 1912 година, ръководено от Ташко Костов.

През Балканската война в 1912 година Лефтеров оглавява партизанска рота, която по-късно става 4 рота на 10 прилепска дружина на Македоно-одринското опълчение.[11] Отрядът на Лефтеров, съставен предимно от доброволци от Малешево, при обявяването на войната минава границата още на 30 септември. На 4 октомври Лефтеров прекъсва съобщенията между Горна Джумая – Царево село – Струмица. На 5 октомври четата, подкрепена от местната милиция на селата Габрово, Покровник и Падеш, заема Елешнишката клисура, през която минава пътят Горна Джумая – Царево село и разбива турски обоз, като пленява 40 коня и храни. На следния ден води сражения с отстъпващите пред настъплението на Седма пехотна рилска дивизия турски части. На 8/21 октомври партизанската част на Лефтеров разбива турска рота в местността Занога край Пехчево.

На 9/22 октомври подпоручик Лефтеров с 400 души милиция и една рота на 7 дивизия заема град Пехчево, посрещнати радостно българското население.[12][13] Произведен в чин поручик на 14.07.1913 г.[14]

Според Йоно Митев Лефтеров е един от най-успешните партизански командири по време на Балканската война.[4]

През Първата световна война

редактиране

След окупацията на Вардарска Македония от Сърбия Никола Лефтеров се включва с четата си в съпротивата на ВМОРО. В началото на ноември 1914 година четите Лефтеров и Димитър Недков извършват атентати на Карадачкия и Водосирския мост при Демир Капия и в започналото сражение убиват 40 души сръбски войници и един офицер.[43] На 20 март 1915 година Лефтеров участва във Валандовската акция.[44]

През Първата световна война капитан[4] Лефтеров отново командва партизанска рота, съставена от бивши революционни дейци, като Петър Лесев,[45] Ездра Флорентин,[46] Гаврил Стоилов,[47] Лазар Тодоров,[48] Илия Дилберов,[49] Стоян Чочков,[50] Лазар Кльонков,[51] Спиро Дильов,[52] Стоян Николов.[53] На 22.09.1917 година Никола Лефтеров е произведен в чин капитан[54]. Носител е на два ордена „За храброст“.[55][56][57] На 1 април 1917 г. е удостоен и с германски „Железен кръст“.[58]

В края на 1916 г. Партизанската рота е изпратена в района на Охрид и Поградец, със задача да води разузнаване в тила на противника и да организира албански доброволци на българска служба. Последните са зачислени в състава на ротата, като броят им варира в следващите години.[59][60]

През есента на 1917 г., вследствие на френско настъпление в района, ротата понася загуби и е изтеглена от фронтовата линия при Поградец. Предислоцирана е в Тетово, а взводовете ѝ са разпръснати по българо-австрийската граница. Новите задачи пред нея са преследване на разбойнически банди и разузнаване в тила на австрийските войски в Албания и Косово. Подчинена е на Македонската военноинспекционна област[59][61].

След войните

редактиране

След войните капитан Никола Лефтеров е арестуван заедно с генерал Александър Протогеров и Тодор Александров през м. ноември 1919 г., по разпореждане на новия министър-председател Александър Стамболийски. В рамките на следващите няколко седмици и тримата, по различен начин, успяват да избягат от Централния софийски затвор.[62] След кратък престой в нелегалност се установява в село Страшимирово, където в 1928 година спомага за откриване на първото училище.

На 30 април 1943 година, като жител на Страшимирово, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[63]

В 2007 година в Страшимирово е поставена паметна плоча на Никола Лефтеров.[64][4]

  1. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 260.
  2. Стайков, Н. 8-ѝ пехотен Приморски на Нейно Височество Княгиня Мария Луиза полк. 1932, с. 204-205
  3. Цанкова, Веселина. Повестница за един български войвода. Варненската фамилия Карамфилович с трагедията и величието на Македония. Варна, Издателство МС ООД, 2012. ISBN 978-954-8493-26-0. с. 35.
  4. а б в г Цанкова, Веселина. Повестница за един български войвода. Варненската фамилия Карамфилович с трагедията и величието на Македония. Варна, Издателство МС ООД, 2012. ISBN 978-954-8493-26-0. с. 39.
  5. Цанкова, Веселина. Повестница за един български войвода. Варненската фамилия Карамфилович с трагедията и величието на Македония. Варна, Издателство МС ООД, 2012. ISBN 978-954-8493-26-0. с. 37.
  6. Гоцев, Славчо. Христо Чернопеев – виден деец на ВМОРО (1899-1915 г.), в: „Македонски преглед“, година ХІХ, 2006, кн.1, 121 - 142.
  7. Гоцев, Славе. Национално-революционни борби в Малешево и Пиянец 1860–1912. София, Издателство на Отечествения фронт, 1988. с. 190-191.
  8. Руменин, Р. Българският офицерски корпус 1878-1944 г., С. 1996, Т. 4, т. 90.
  9. Славов. Слави. Българската дипломация в Македония и Одринско и ВМОРО (1903 - 1908), в: Известия на българското историческо дружество (ИБИД), том 41, 2011, стр. 325., архив на оригинала от 25 септември 2013, https://web.archive.org/web/20130925163725/http://www.ihist.bas.bg/archiv_doc_info/Izvestiya-BID_T41.pdf, посетен на 16 октомври 2017 
  10. Проданов, Николай. Освободителните организации на македонските българи, специалните служби на българската армия и войните за национално освобождение (1912-1918), Македонски преглед, година XXXVIII, 2015, кн. 1, с. 23.
  11. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 408.
  12. Гоцев, Славе. Национално-революционни борби в Малешево и Пиянец 1860–1912. София, Издателство на Отечествения фронт, 1988. с. 216-217.
  13. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 277 – 278.
  14. Руменин, Р. Българският офицерски корпус 1878-1944 г., С. 1996, Т. 4, т. 90
  15. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф ах ац ач аш ащ аю ая ба бб бв бг бд бе бж бз би бк бл бм бн бо бп бр бс бт бу бф бх бц бч бш бщ бю бя ва вб вв вг вд ве вж вз ви вк вл НА на БАН, ф. 73, оп.1, а.е. 2142, л. 64-65
  16. Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 61.
  17. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 270.
  18. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 192, 588.
  19. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 214.
  20. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 579.
  21. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 579.
  22. Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 159.
  23. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 797.
  24. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 637, 640.
  25. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 358.
  26. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 641.
  27. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 22.
  28. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 133.
  29. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 581.
  30. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 587.
  31. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 581.
  32. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 31 – 32.
  33. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 32.
  34. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 76.
  35. Лефтеров, Живко. Дневник за действията на партизанската рота на подпоручик Никола Лефтеров към Македоно-одринското опълчение (17 септември - 30 декември 1912 г.). Списание „Македонски преглед“, 2019, кн. 1, стр. 138.
  36. Лефтеров, Живко. Съ Бога напред... за Македония. Капитан Никола Лефтеров в борбите на българите за национално обединение. София, МНИ, 2021. с. 220 - Дневник за действията на 4-та рота от Х-та Прилепска дружина (27 май - 30 юли 1913 г.).
  37. Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 273.
  38. Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 403.
  39. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 113.
  40. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 553.
  41. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 704, 738.
  42. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 376.
  43. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 145.
  44. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 147.
  45. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 93.
  46. Герасимовъ, П. Ездра Исакъ Флорентинъ // Илюстрация Илиндень 5 (95). Илинденска организация, Май 1938. с. 14 - 15.
  47. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 150.
  48. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 90.
  49. Александрова, Елена Янева. Дейността на Илия Манолов Дилберов (Дилбер Илия) в борбите за освобождение и обединение на българите в Македония (1898 - 1918), в: Военноисторически сборник, 2007, 4, стр. 30., архив на оригинала от 31 март 2010, https://web.archive.org/web/20100331160655/http://www.vi-books.com/vis/vis7/vis7.4/VS-4_07.pdf, посетен на 6 февруари 2010 
  50. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 188.
  51. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 78.
  52. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 47.
  53. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 119.
  54. Руменин, Р. Българският офицерски корпус 1878-1944 г., С. 1996, Т. 4, т. 90.
  55. Александрова, Елена Янева. Фелдфебел Никола Лефтеров и революционното движение в Македония (1904 - 1905), в: Военноисторически сборник, 2007, 1-2, стр. 41-44., архив на оригинала от 5 февруари 2009, https://web.archive.org/web/20090205054716/http://vi-books.com/vis/vis7/vis7.1/VS-1-2_07.pdf, посетен на 6 февруари 2010 
  56. Биографични данни от библиотека на ВМРО-София[неработеща препратка]
  57. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 93.
  58. Лефтеров, Живко. „Съ Бога напред... за Македония“. Капитан Никола Лефтеров в борбите на българите за национално обединение. София, МНИ, 2021. с. 156.
  59. а б Лефтеров, Живко. Действията на ротата на капитан Никола Лефтеров към Партизанския отряд на Планинската дивизия по време на Първата световна война // Сборник с доклади от научна конференция България - Германия. Първата световна война. Поуки за бъдещето. Варна, 2018. с. 97 - 110.
  60. Лефтеров, Живко. Капитан Никола Лефтеров и албанското население в Македонската военноинспекционна област по време на Първата световна война // Юбилеен сборник в чест на 70-годишнината на доц. д-р Лъчезар Стоянов. НБУ, 2021. с. 323 - 350.
  61. Стайков, Н. 8-ѝ пехотен Приморски на Нейно Височество Княгиня Мария Луиза полк. 1932, с. 207-208
  62. Пешев, Петър. Историческите събития и деятели от Освобождението ни до днес. София, 1929.
  63. Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 261.
  64. Направиха първа копка на православен храм „Св. Николай Чудотворец“, actualno.com, 12 април 2007[неработеща препратка]