Никола Луи дьо Лакай

Никола Луи дьо Лакай (на френски: Nicolas Louis de Lacaille) е френски астроном и свещеник, живял през XVIII век[1].

Никола Луи дьо Лакай
Nicolas-Louis de Lacaille
Lacaille.jpg
Роден
Починал

Религия Католическа църква
Никола Луи дьо Лакай в Общомедия

Известен е с изработения от него каталог на повече от 10 000 южни звезди, включващ и 42 мъглявинни обекта. Този каталог, наречен Coelum Australe Stelliferum, е посмъртно издаден през 1763 г. и въвежда 14 нови съзвездия, които се използват от астрономите и до днес.

БиографияРедактиране

Ранни години и образованиеРедактиране

Роден е на 15 март 1713 година в Рюмини (днес Арден), Франция[2]. Изучава реторика и философия в Collège de Lisieux и след това богословие в Collège de Navarre. След като завършва той отказва да бъде ръкоположен за свещеник и се концентрира върху науката. С помощта на Жак Касини е назначен да проучва брега от Нант до Байон. По-късно става професор по математика в Mazarin college към Парижкия университет, където Лакай конструира малка обсерватория, пригодена за собствено ползване.

Той е автор на редица влиятелни учебници. Сред неговите ученици са Антоан Лавоазие и Жан Силвен Байи, които са гилотинирани по време на Революцията.

Експедиция (1750 – 1754)Редактиране

Лакай заминава на експедиция през 1750 г. да изучава звездите от нос Добра надежда, най-южната част на Африка. Там конструира обсерватория на брега на залива Тейбъл. Основният резултат от неговия престой е каталог на почти 10 000 южни звезди, които наблюдава само със своя 1/2 инчов рефракторен телескоп. В хода на изследването си той открива 42 мъглявинни обекта.

Късни годиниРедактиране

При завръщането си в Париж през 1754 г., Лакай възобновява работата си в Mazarin college. В 1757 публикува Astronomiae Fundamenta Novissimus, съдържащ списък на 400 ярки звезди. Той извършва изчисления на кометни орбити и е отговорен за даване на името на Халеевата комета.

 
M55 е кълбовиден звезден куп, открит от Лакай през 1751 г.

Последната му публична лекция е на 14 септември 1761 г. в Кралската академия на науките, на която обобщава подобренията в астрономията, които са се случили по време на неговия живот и за които има не малък принос.

Умира на 21 март 1762 година в Париж на 48-годишна възраст.

ОтличияРедактиране

Основни трудовеРедактиране

  • Astronomiae Fundamenta (1757), съдържащ стандартен каталог на 398 звезди, преиздаван от F. Baily (Memoirs Roy. Astr. Society, v. 93)
  • Tabulae Solares (1758)
  • Coelum australe stelliferum (1763) (редактиран от J. D. Maraldi), съдържа наблюдения на 10 000 звезди и са описани 14 нови съзвездия.
  • Observations sur 515 étoiles du Zodiaque (1763)
  • Leçons élémentaires de Mathématiques (1741)
  • ditto de Mécanique (1743)
  • ditto d'Astronomie (1746), 4-то издание (1779)
  • ditto d'Optique (1750)

ИзточнициРедактиране

  1. Thomas Hockey et al.: The Biographical Dictionary of Astronomers, Springer, 2007, ISBN 978-0-387-31022-0, p665
  2. Boquet, F.. La Bicentenaire de Lacaille. // L'Astronomie 27. 1913. с. 457 – 473.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Nicolas-Louis de Lacaille“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.