Отваря главното меню

Никола Ставрев Мильовски е български учител и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Никола Мильовски
български революционер

Роден
Починал
5 март 1940 г. (56 г.)

Образование Битолска българска класическа гимназия

БиографияРедактиране

Мильовски е роден в 1883 година в преспанското село Янковец, тогава в Османската империя. Баща му е Коте Павлев, вуйчо на майката на Симеон Радев, който си спомня за него:

Коте Павлев беше горещ българин. Неговият син Никола Милъовски, български учител, през време на сръбското владичество никога не се е съгласил да каже една сръбска дума. Коте Павлев беше къс, дебел, с мургаво лице и дебели черни вежди. Физиономията му беше чисто татарска[1].

Никола Мильовски учи в родното си село, а по-късно в гимназия в Битоля, но не успява да завърши средно образование. Влиза във ВМОРО в 1902 година. Участва в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година. Десет години е учител в горнопреспанските села Лева река, Дърмени, Царев двор и Болно и в долнопреспанските Щърково, Медово и Опая.

В 1912 година по време на Балканската война в Царев двор, където е учител Мильовски, влизат сръбски части. На 14 ноември сръбските власти арестуват Мильовски и свещеника от Царев двор Харалампи Георгиев, както и свещеника от Езерани Насте Пейчинов и ги заплашват с убийство, ако не се обявят за сърби. Когато българските първенци отказват ги пребиват от бой и ги затварят. Най-жестоко е пребит Мильовски.[2]

В 1915 година емигрира в България и става чиновник в Сметната палата.[3] Към 1926 година ръководи Разузнавателната организация на ВМРО за Ресенска околия[4].

Баща е на югославския учен и политик Кирил Мильовски.

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Радев, Симеон. Ранни спомени, под редакцията на Траян Радев, Изд. къща Стрелец, София, 1994
  2. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 33.
  3. Илюстрация Илинден, април 1940, година 12, книга 4 (144), стр. 13.
  4. Спомени на Георги Попхристов [1]