Никола Михайловски

български общественик

Никола Стоянов Михайловски е български книжовен и обществен деец, дописен член на Българското книжовно дружество от 1874 г.[1]

Никола Михайловски
български общественик
Роден
1818 г.
Починал
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Учил вМосковски държавен университет
Народен представител в:
УС   

Биография Редактиране

Роден е през 1818 г. в Елена. Той едно от 9-те деца на Стоян Андроников Михайловски (1780 – 1836) и Юрдана, дъщерята на хаджи Стоян Тодоров от Котел: Стана, Донка, Христо, Стоян (Иларион Макариополски), Михаил, Иван, Никола, Димитър и Тодор. Той е баща на поета Стоян Михайловски и чичо на Димитър Буров. Никола учи първоначално в родния си град, а след това в гимназия в Атина. Вероятно през 1842 или 1843 г. заминава за Москва, където следва в Историческо-филологическия факултет на Московския университет, завършвайки с докторат. Той е един от първите българи, които получават висше образование в Русия. През 1848 г. се връща в Елена, където учителства заедно с Иван Момчилов в класното училище (1848 – 1852). Поканен е за главен учител в Търново (1853 – 1856), Сливен (1857 – 1858) и отново в Търново (1858 – 1961; 1863 – 1867), където развива училището в петкласно и въвежда нови предмети като психология, риторика, поезия и метрика и др. Той поддържа проекта на Дунавския валия Мидхат паша за сливане на българските и турските училища през 1866 г.[1]

През 1863 г. става редактор на вестник „Съветник“ в Цариград. Назначен е за цензор на българските книги. Участник е в Църковно-националната борба. Избран е за представител на Търновска епархия в Църковно-народните събори в Цариград през 1861 и 1871. След Освобождението живее в София. Член е на Върховния касационен съд (1878), депутат (1880 – 1881; 1890 – 1893), подпредседател на Държавния съвет. Директор е на Софийската мъжка гимназия и преподавател по история във Висшето училище.[1]

Той е един от теоретиците на Търновската правописна школа, която застъпва възгледа за етимологичния правопис. Като учител съставя и издава учебници. Превежда главно от гръцки и руски език и е един от най-активните преводачи на учебна и на художествена литература.[1]

Умира на 15 декември 1892 г. в София.[1]

Трудове Редактиране

Източници Редактиране

  1. а б в г д Тодев, Илия (ръководител). Кой кой е сред българите XV – XVIII в. София, Издателска къща „Анубис“, 2000. ISBN 954-426-229-6. с. 171.