Никола Михайловски
Никола Стоянов Михайловски е български книжовен и обществен деец, дописен член на Българското книжовно дружество от 1874 г.[1]
| Никола Михайловски | |
|---|---|
| български общественик | |
| Роден |
1818 г.
|
| Починал | 15 декември 1892 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Учил в | Московски държавен университет |
| Народен представител в: УС | |
БиографияРедактиране
Роден е през 1818 г. в Елена. Той едно от 9-те деца на Стоян Андроников Михайловски (1780 – 1836) и Юрдана, дъщерята на хаджи Стоян Тодоров от Котел: Стана, Донка, Христо, Стоян (Иларион Макариополски), Михаил, Иван, Никола, Димитър и Тодор. Той е баща на поета Стоян Михайловски и чичо на Димитър Буров. Никола учи първоначално в родния си град, а след това в гимназия в Атина. Вероятно през 1842 или 1843 г. заминава за Москва, където следва в Историческо-филологическия факултет на Московския университет, завършвайки с докторат. Той е един от първите българи, които получават висше образование в Русия. През 1848 г. се връща в Елена, където учителства заедно с Иван Момчилов в класното училище (1848 – 1852). Поканен е за главен учител в Търново (1853 – 1856), Сливен (1857 – 1858) и отново в Търново (1858 – 1961; 1863 – 1867), където развива училището в петкласно и въвежда нови предмети като психология, риторика, поезия и метрика и др. Той поддържа проекта на Дунавския валия Мидхат паша за сливане на българските и турските училища през 1866 г.[1]
През 1863 г. става редактор на вестник „Съветник“ в Цариград. Назначен е за цензор на българските книги. Участник е в Църковно-националната борба. Избран е за представител на Търновска епархия в Църковно-народните събори в Цариград през 1861 и 1871. След Освобождението живее в София. Член е на Върховния касационен съд (1878), депутат (1880 – 1881; 1890 – 1893), подпредседател на Държавния съвет. Директор е на Софийската мъжка гимназия и преподавател по история във Висшето училище.[1]
Той е един от теоретиците на Търновската правописна школа, която застъпва възгледа за етимологичния правопис. Като учител съставя и издава учебници. Превежда главно от гръцки и руски език и е един от най-активните преводачи на учебна и на художествена литература.[1]
Умира на 15 декември 1892 г. в София.[1]
ТрудовеРедактиране
- Исторически изследвания за Охридската и Ипекска архиепископии. Превод Н. Михайловскаго. Цариград, в печатницата на „Македония“, 1869 Архив на оригинала от 2016-12-20 в Wayback Machine.
- Опровержение на възражението на Великата църква против издадените от правителството проекти за решението на българския въпрос. Превел от първообразното Н. Михайловский. Цариград. В печатницата на „Македония“, 1869 Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine.
- Скратение на свещената история, съставена от книгите на ветийа и новийа завет от Г. Генадия. Превод Н. Михайловскаго. Издание второ. Книгопродавница Момчилова и с-ие в Търново. 1869. (Във Виена, у книгопечатн. Л. Сомерова) Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine.
- Последните дни на Помпея от Е. Л. Булвер. Превел Н. Михайловски. Издава Българското читалище в Цариград. Цариград, в печатницата на вестник Македония, 1870[неработеща препратка]
- Ръководство към всеобщата история. Съставил Д. Иловайски. Превел Н. Михайловски. Част първа. Древний мир. Издание първо. Книгопродавница Момчилова и сие в Търново и Русе, 1873. (Във Виена, у книгопечатн. Л. Сомер и друж.)[неработеща препратка]
- Приключенията на Телемаха от Фенелона. Превод Н. Михайловскаго. Издание първо. Издава Българското печатарско дружество „Промишление“. Цариград, в печатницата на Карапетров и друж., 1873 Архив на оригинала от 2016-12-20 в Wayback Machine.
- Пикильо Алияга или маврите в царуваньето на Филипа III от Евг. Скриба. Превод Н. Михайловскаго. Т. I. Издава Българското печатарско дружество „Промишление“. Цариград, печатница Карапетрови друж., 1875 Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine.
- Пикильо Алияга или маврите в царуваньето на Филипа III от Евг. Скриба. Превод Н. Михайловскаго. Т. II. Издава Българското печатарско дружество „Промишление“. Цариград, печатница Карапетрови друж., 1875 Архив на оригинала от 2016-12-20 в Wayback Machine.
- Тайните на инквизицията. От В. Д. Фереаля. Със забележки от М. де Куендиаса. Превод Н. Михайловскаго. Издават Н. Тодоров и С. П. Газиев. Част първа. Цариград, печатница на О. Кавафиян, 1875[неработеща препратка]
- Тайните на инквизицията. От В. Д. Фереаля. Със забележки от М. де Куендиаса. Превод Н. Михайловскаго. Издават Н. Тодоров и С. П. Газиев. Част втора. Цариград, 1877[неработеща препратка]