Никола Мушанов
Никола Стойков Мушанов е адвокат и виден български политик, един от водачите на Демократическата партия през първата половина на XX век. Той е дългогодишен народен представител, министър-председател на България начело на три правителства (1931 – 1934 г.) и министър в други. Неговият племенник Стойчо Мошанов е също известен български политик.
| Никола Мушанов | |
| български политик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Политика | |
| Партия | Демократическа партия |
| Народен представител в: XII ОНС XIV ОНС XVI ОНС XVII ОНС XVIII ОНС XIX ОНС XXI ОНС XXII ОНС XXIII ОНС XXIV ОНС XXV ОНС | |
| 23-ти министър-председател на България | |
| 12 октомври 1931 – 19 май 1934 | |
| Семейство | |
| Съпруга | Райна Мушанова |
| Никола Мушанов в Общомедия | |
Биография
редактиранеСемейство и образование
редактиранеНикола Мушанов е роден на 12 април 1872 г. в Дряново. Неговите родители са Стойчо Колев Мушанов и Йона Станева.[1]
Основно и средно образование получава в Дряново и Търново, а след това завършва право в Екс ан Прованс ( Франция)[2] през 1893 година.[3]
Професионална и политическа дейност
редактиранеПрез следващите години е прокурор в Стара Загора и Варна (1893 – 1896) и адвокат в Русе (1897 – 1908).[3]
Включва се в Демократическата партия от 1897 г., член на Висшия съвет и на Централното бюро, от 1920 г. е подпредседател, а от 1938 до 1947 г. – председател на партията.[3]
Народен представител (1902 – 1903, 1911 – 1944).[3]
Министър на народното просвещение (1908 – 1910) и министър на вътрешните работи (1910 – 1911) в първото и второто правителство на Александър Малинов.
В края и след Първата световна война, между 21 юни 1918 и 7 май 1919 година, е последователно министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството, министър на железниците, пощите и телеграфите и министър на вътрешните работи и народното здраве в правителствата на Александър Малинов и Теодор Теодоров. Заедно с много други водачи на опозицията срещу правителството на Българския земеделски народен съюз, той е изпратен в затвора през 1922 г. След освобождаването му остава в крилото на Демократическата партия, което не се включва в Демократическия сговор.
През 1931 г. влиза в правителството на Народния блок като министър на вътрешните работи и народното здраве, като на 12 октомври същата година оглавява правителството и изпълнява тази длъжност до Деветнадесетомайския преврат през 1934 г. Обявява се против присъединяването на България към Тристранния пакт.[4] Мушанов участва в кампанията за спасяването на българските евреи.
Мушанов участва в правителството на Константин Муравиев (2 – 9 септември 1944), което прави последен опит да избегне настъплението на Съветския съюз срещу България.
След Деветосептемврийския преврат
редактиранеСлед Деветосептемврийския преврат от 1944 г. е съден от т.нар. „Народен съд“ и осъден на 1 г. строг тъмничен затвор.[5] Помилван и освободен в навечерието на изборите през есента на 1945 година, той възстановява Демократическата партия.[6] През 1947 г. е интерниран в Търново, където живее в бедност в една стая, а къщата му в София е конфискувана. Длъжен е три пъти дневно да се подписва в милицията.[7] В началото на юли 1949 г., вече на 78-годишна възраст, той е арестуван и изпратен в концлагера в Ножарево. Там той трябва да жъне ечемик, но поради напредналата си възраст не може да изпълнява нормите и е преназначен на длъжност „кухненски работник“, а след това „помощник-свинар“.[7]
След концлагера той отново е арестуван на 30 април 1951 г. [8] Разследван за връзки със забранените опозиционни партии и последователи на Трайчо Костов.[9] Умира на 21 май в Софийския следствен арест на Държавна сигурност (ул. „Московска“ 5). Официалната диагноза е „разрив на сърцето“.[8][9]
Имотите, които Никола Мушанов и жена му Райна Мушанова са дарявали за различни каузи, са заграбени от комунистическата власт.[8]
Памет
редактиранеНа Никола Мушанов е наречен булевард в София (Карта).
Никола и Райна Мушанови са почетни граждани на Дряново.[8]
Бележки
редактиране- ↑ В автобиографията си Никола Мушанов посочва, че е роден на Сирни Заговезни 1871 или 1872 г., но е възприел кръщелната си дата 2 април 1872 г. за рождена. Мушанов, Никола. Дневник. Спомени. Автобиография. Съставителство и бележки: Нина Киселкова със сътрудничеството на Сузана Хазан. София, „Изток-Запад“, 2017. ISBN 978-619-01-0117-8. с. 514
- ↑ Лилков, Вили. Доблест и наказание. Народният съд и ДС срещу спасителите на българските евреи. Сиела, 2021. ISBN 978-954-28-3528-8. с. 68.
- ↑ а б в г Стойко К. Мушанов и Йона Мушанова // Енциклопедия „Дарителството“ (daritelite.bg).
- ↑ България 20 век: Алманах. София, ИК „Труд“, 1999. ISBN 954-528-146-4. с. 100.
- ↑ Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 309 – 310.
- ↑ Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 691.
- ↑ а б Лилков, Вили. Доблест и наказание. Народният съд и ДС срещу спасителите на българските евреи. Сиела, 2021. ISBN 978-954-28-3528-8. с. 72.
- ↑ а б в г Лилков, Вили. Доблест и наказание. Народният съд и ДС срещу спасителите на българските евреи. Сиела, 2021. ISBN 978-954-28-3528-8. с. 73.
- ↑ а б Огнянов, Любомир. Политическата система в България 1949 – 1956. София, „Стандарт“, 2008. ISBN 978-954-8976-45-9. с. 175.
| --- | → | министър без портфейл (2 септември 1944 – 9 септември 1944) | → | --- |