Никола Мушанов
Никола Стойков Мушанов е адвокат и виден български политик, един от водачите на Демократическата партия през първата половина на XX век. Той е министър-председател на България начело на три правителства (1931 – 1934 г.). Неговият племенник Стойчо Мошанов е също известен български политик.
Никола Мушанов | |
български политик | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Политика | |
Партия | Демократическа партия |
Народен представител в: XII ОНС XIV ОНС XVI ОНС XVII ОНС XVIII ОНС XIX ОНС XXI ОНС XXII ОНС XXIII ОНС XXIV ОНС XXV ОНС | |
23-ти министър-председател на България | |
12 октомври 1931 – 19 май 1934 | |
Семейство | |
Съпруга | Райна Мушанова |
Никола Мушанов в Общомедия |
Биография
редактиранеНикола Мушанов е роден на 12 април 1872 г. в Дряново. Неговите родители са Стойчо Колев Мушанов и Йона Станева.[1]
Никола Мушанов завършва право в Екс ан Прованс, Франция, през 1893 година. През следващите години е съдия и прокурор в Стара Загора и Варна (1893 – 1896) и адвокат в Русе (1897 – 1908). Включва се в Демократическата партия и е министър на народното просвещение (1908 – 1910) и министър на вътрешните работи (1910 – 1911) в първото и второто правителство на Александър Малинов.
В края и след Първата световна война, между 21 юни 1918 и 7 май 1919 година, е последователно министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството, министър на железниците, пощите и телеграфите и министър на вътрешните работи и народното здраве в правителствата на Александър Малинов и Теодор Теодоров. Заедно с много други водачи на опозицията срещу правителството на Българския земеделски народен съюз, той е изпратен в затвора през 1922 г. След освобождаването му остава в крилото на Демократическата партия, което не се включва в Демократическия сговор.
През 1931 г. влиза в правителството на Народния блок като министър на вътрешните работи и народното здраве, като на 12 октомври същата година оглавява правителството и изпълнява тази длъжност до Деветнадесетомайския преврат през 1934 г. Обявява се против присъединяването на България към Тристранния пакт.[2] Мушанов участва в кампанията за спасяването на българските евреи.
Мушанов участва в правителството на Константин Муравиев, което прави последен опит да избегне настъплението на Съветския съюз срещу България, за което е осъден от т.нар. „Народен съд“ на 1 г. затвор.[3] Помилван и освободен в навечерието на изборите през есента на 1945 година, той възстановява Демократическата партия.[4] През 1947 г. е интерниран в Търново, а през 1949 г. – в село Заград.[5]
В началото на май 1951 г. е арестуван и разследван за връзки със забранените опозиционни партии и последователи на Трайчо Костов. Умира на 21 май в кабинета на лекаря на следствието на Държавна сигурност, като официалната диагноза е „разрив на сърцето“.[6]
Никола Мушанов е женен за Райна Мушанова.
Памет
редактиранеНа Никола Мушанов е наречен булевард в София (Карта).
Бележки
редактиране- ↑ В автобиографията си Никола Мушанов посочва, че е роден на Сирни Заговезни 1871 или 1872 г., но е възприел кръщелната си дата 2 април 1872 г. за рождена. Мушанов, Никола. Дневник. Спомени. Автобиография. Съставителство и бележки: Нина Киселкова със сътрудничеството на Сузана Хазан. София, „Изток-Запад“, 2017. ISBN 978-619-01-0117-8. с. 514
- ↑ България 20 век: Алманах. София, ИК „Труд“, 1999. ISBN 954-528-146-4. с. 100.
- ↑ Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 309 – 310.
- ↑ Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 691.
- ↑ Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 309 – 310.
- ↑ Огнянов, Любомир. Политическата система в България 1949 – 1956. София, „Стандарт“, 2008. ISBN 978-954-8976-45-9. с. 175.
--- | → | министър без портфейл (2 септември 1944 – 9 септември 1944) | → | --- |