Отваря главното меню

Никола Анастасов Мушмов е виден български нумизмат и музеен деец.

Никола Мушмов
български нумизмат и музеолог
Роден
Починал
31 януари 1942 г. (72 г.)
Научна дейност
Област История
Работил в Народен археологически музей

Съдържание

БиографияРедактиране

Никола Мушмов е роден в град Струга на 14 май 1869 година в семейството на Анастас Мушмов, кмет на Струга.[1] Следва няколко семестъра политически науки в Сорбоната в Париж,[2] но поради липса на средства прекъсва и се връща в България. През юли 1898 година е делегат от македонското дружество в Провадия на петия конгрес на Македонската организация.[3]

Интересите му го насочват към областта на музейното дело. Дълги години работи като секретар-счетоводител (1894-1918 г.) на Народния археологически музей. Едва през 1918 е назначен от директора, д-р Богдан Филов, за уредник на Нумизматичния отдел. От 1928 до 1931 г. е и директор на Народния музей. Благодарение на благия си характер, нюх и добри контакти успява да спаси за музея редица забележителни монетни съкровища (Девненското, от Базаурт, Николаево) и няколко големи частни колекции (Васил Аврамов и др). За да издаде през 1912 г. скъпата си книга "Античните монети на Балканския полуостров" (библиографска рядкост сега), Мушмов ипотекира къщата си в София. Никога не успява да си възвърне инвестицията поради хиперинфлацията от войните.

Мушмов основно изследва в областта на античната и средновековната нумизматика. Автор е на 6 монографии и над 90 научни статии и съобщения.

Никола Мушмов е действителен член-основател на Българския археологически институт (1920), на Историческото дружество в София, на Френското научно нумизматично дружество, на Австрийското нумизматично дружество, на румънското, и други. Член-учредител е на Македонския научен институт.[4]

В края на живота си загубва зрението си. Умира в София на 31 януари 1942 година.

По-важни трудовеРедактиране

ИзточнициРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Мушмовъ, Н. А. Баба Кръста: Споменъ отъ Струга. // „Илюстрация Илиндень“ XI (9 (109). София, ноемврий 1937. с. 8.
  2. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 55.
  3. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 128.
  4. Членове-основатели на Македонския научен институт. // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.