Отваря главното меню

Никола Одринчанин или Николаос Адриануполитис (на гръцки: Νικόλαος Αδριανουπολίτης, Николаос Адриануполитис) е иконописец от времето на Възраждането.

Никола Одринчанин
Νικόλαος Αδριανουπολίτης
художник-иконописец
Роден
Починал
1866 г. (56 г.)
Икона „Света Богородица Елеуса“ от църквата „Сретение Господне“, Йенидже (Йенисеа), Гърция, 1840 г.
„Свети Модест“, икона на Никола Одринчанин от 1860 г.

БиографияРедактиране

Прозвището му сочи, че е родом от Одрин. Не се знае къде е учил живопис. Към 1830 г. се заселва в Пловдив.[1]

Повечето му запазени произведения са в този град или в Пловдивската епархия - Станимака, Брацигово, Горно Черковище, Калугерово, Казанлък. Най-ранната му подписана икона, съхранявана в Пловдивската градска художествена галерия, датира от 1830 година.[1] В 1840 година рисува иконата „Света Богородица Елеуса“ за църквата „Сретение Господне“ в Йенидже (Йенисеа).[2] Негови са и повечето иконостасни икони от 1845 година на пловдивския храм „Света Богородица“, както и иконата „Св. св. Петър и Павел" от 1848 година в храма „Св. св. Константин и Елена“. Последната и най-известна негова творба е иконата „Рождество Христово" от 1866 година в иконостаса на катедралния храм „Света Марина“. Обикновено подписва работите си на гръцки език, но тези в изначално българската църква „Свети Георги“ на пловдивския квартал Мараша имат славянски надписи (1845-1855). Не е известно да е работил стенна живопис. Синът му Милтиадис също е познат като зограф в Пловдив през 1868 – 1909 г.[1]

БележкиРедактиране

  1. а б в Мутафов, Емануел и други. Гръцки зографи в България след 1453 г.. София, 2008. с. 38-39, 85-86, 140, 230-234.
  2. Мутафов, Емануел, Александър Куюмджиев. Икони и стенописи от храмовете на съвременната Ксантийска митрополия и връзката им с художествената продукция в българските земи през XVIII - XX в.. Patrimonium, 5, 2011. с. 129-136. Посетен на 8 декември 2014.