Отваря главното меню

Никола Петров Падарев или Пъдарев е изтъкнат български възрожденски просветен деец и участник в църковно-националните борби на българите в Източна Македония.[1][2]

Никола Падарев
български просветен деец
Роден
1842 г.
Починал
неизв.

БиографияРедактиране

Роден е през 1842 година.[3] Падарев учи в родното си село и в гръцка прогимназия в град Сяр. Става учител и преподава в селата Старчища (1867-1871), Горно Броди (1871-1876) и Гайтаниново (1876-1878). Важно влияние за неговото формиране, като български просветен деец оказва учителят Захари Бояджиев, при когото през 1869 година се учи на съвременни методи на преподаване на учебния материал. Той е един от организаторите на народния събор, проведен през 1869 година в село Гайтаниново, на който се отхвърля върховенството на Цариградската патриаршия. Поддържа активна кореспонденция със Стефан Веркович и му сътрудничи за издирване на фолклорни материали и стари монети. Използва посредничеството на руското посолство, за да изпраща най-будните си ученичи на обучение в Русия. През 1873 година Падарев е един от инициаторите за основане на учителско дружество „Просвещение“ в Неврокоп. Подпомага финансово дейността на дружеството със сумата от 256 гроша.[4] Той е избран за пръв негов председател и като такъв развива активна дейност за укрепване на новобългарските училища в Източна Македония.[5][6] Заради дейността си многократно е преследван и арестуван от османските власти.

За него през 1891 година, изследователят на Източна Македония Георги Стрезов пише следното:

Учителят Пъдарев бил от онези учители, които се отличавали с пламенна обич към отечеството и с неуморима енергия. В негово време Бродското училище видяло и тогавашен втори клас. Духът на Пъдарева и на неговите ученици още не е изгаснал.[7]

През 1878 година Падарев заедно с други свои съратници напуска родния си край и се заселва в Дупница, където работи като адвокат. Включва се в дейността на Македонската организация. През 1895 година е сред учредителите и на македонско дружество „Единство“ в Дупница. В годините 1895 -1902 активно участва в неговата дейност и многократно заема ръководна длъжност - председател, деловодител, подпредседател.[8] През 1897 година е делегат на дружеството на Четвъртия македонски конгрес.[9] Никола Падарев е привърженик на Демократическата партия.[10]

Датата на смъртта му е неизвестна. В някои източници е посочена годината 1895, но това не отговаря на истината, тъй като името му се среща в редица документи след тази дата.

Синът му Никола Николов Падарев е юрист и политик.[11]

БележкиРедактиране

  1. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 91.
  2. Марков, Иван. Дейци на националното Възраждане в Неврокопския край. "Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането". София, 1979, стр.107-109.
  3. Пашев, Г., „Златна книга на дарителите за народна просвета“, Том 2, София, 1923, стр. 478.
  4. Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането, София, 1979, стр.150.
  5. Йовков, Илия. Създаване и дейност на учителското дружество „Просвещение“ в Неврокоп (1873 – 1876). – В: Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането, София, 1979, стр.48-55.
  6. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.485.
  7. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVII и XXXVIII, 1891, с. 66.
  8. Георгиев, Георги. „Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895-1903)", Македонски научен институт, София, 2008, с. 17, 19, 30, 38, 48-51, 89, 93, 95, 181, 227.
  9. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 106.
  10. Георгиев, Георги. пос. съч, с. 171.
  11. Парцел 32. // София помни. Посетен на 3 март 2016.