Никола Петров (революционер)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Никола Петров.
Никола (Кольо) Петров – Даскала[1] е български учител и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).
| Никола Петров | |
| български революционер | |
| Роден |
1878 г.
|
|---|---|
Биография редактиране
Роден е около 1878 година[2] в българския южномакедонски град Кукуш, тогава в Османската империя, днес Килкис, Гърция. Влиза във ВМОРО и става член на Цариградския революционен комитет. През януари 1903 година е делегат на Солунския конгрес на организацията, взел решение за курс към въоръжено въстание. След въстанието се провежда околийски конгрес в Кукуш в 1904 година край Арджанското езеро, на който е избрано ново ръководство на ВМОРО, в което влизат Дино Кирлиев, Йордан Икономов, Аспарух Измирлиев, Гоце Имов, Никола Петров, Тено Цървениванов, Вангел Казански и Христо Янков.[3]
Никола Петров завършва трети педагогически курс в Серското педагогическо училище през 1903 година. Става учител в родния си Кукуш през 1904 година.[4] В 1905 година е учител и член на околийския революционен комитет. През 1907 година властите го арестуват, осъждат и затварят в Беяз куле в Солун. Амнистиран е на следната 1908 година след Младотурската революция.[5][6][1][7] Става член на Народната федеративна партия (българска секция).
След войните подкрепя левицата в македонското освободително движение.[8]
Бележки редактиране
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 372.
- ↑ ДАА, фонд 246К, опис 9, а.е. 491, л. 33 гръб. В енорийската книга от края на 1906 или началото на 1907 година е отбелязана възрастта му – 28-годишен.
- ↑ Гошев, Петър. Революционното движение в град Кукуш от 1903 до 1913 година // Македонски преглед 30. София, Македонски научен институт, 2001. с. 112.
- ↑ Стойчева, Станислава. Нови документи за генеалогията на няколко известни кукушки рода (Делчеви, Чопови, Андонови, Влахови, Измирлиеви и Станишеви) // Македонски преглед. 2018, кн. 1. с. 134.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 128.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 356.
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 222.
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 259.