Никола Попов (актьор)
български актьор
Вижте пояснителната страница за други личности с името Никола Попов.
Никола Иванов Попов е български театрален, оперетен и филмов актьор. През 1963 г. е удостоен със званието „Народен артист“.
| Никола Попов | |
|---|---|
| Роден |
Никола Попов Иванов |
| Починал |
23 декември 1963 г. |
| Уебсайт | |
.svg){kind=small}
Снимка на артистите от Кооперативния театър: Стефан Георгиев, Никола Попов, Коста Армянов, Никола Кантарджиев и Асен Русков, 1938 година, източник ДА „Архиви“.
Роден е в град Бургас на 18 юли 1899 г. Учи медицина в София, но прекъсва следването си за да се отдаде на актьорската професия. Играе на сцените на театър „Ренесанс“ от 1921 до 1922 г., Кооперативен театър от 1938 до 1939 г., Колективен оперетен театър от 1938 до 1939 г., Оперетен театър-Казиното от 1939 до 1940 г. От 1940 до 1943 г. е актьор в Народния театър в Скопие, а от 1943 г. е част от трупата на Народния театър в София.
Участва в снимането на филма „Ива самодива“ (1943).
Умира на 23 декември 1963 г.
Награди и отличияРедактиране
- Народен артист (1963).
- Орден „НРБ“.
Театрални ролиРедактиране
- „Хъшове“ (Иван Вазов) – Македонски
- „Борислав“ (Иван Вазов) – Деспот Слав
- „Дванайсета нощ“ (Уйлям Шекспир) – сър Тоби
ФилмографияРедактиране
| Година | Филми и Сериали | Копродукция | Роля |
|---|---|---|---|
| ? | Той и аз | ||
| 1961 | Тютюн | Шишко | |
| 1959 | Малката | професорът | |
| 1958 | Среднощна среща | Торлаков | |
| 1958 | Големанов | Големанов | |
| 1957 | Урокът на историята | България / СССР | |
| 1957 | Животът си тече тихо... | ||
| 1956 | Ребро Адамово | директорът | |
| 1956 | Две победи | Гроздьо | |
| 1956 | Точка първа | ||
| 1952 | Под игото | бай Марко | |
| 1950 | Калин Орелът | околийският началник | |
| 1947 | Отново в живота | бащата на Радка | |
| 1946 | Огнена диря | чорбаджи Христо |
ИзточнициРедактиране
- Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986 г.
