Отваря главното меню

Никола Радев е български писател.

Никола Радев
български писател
Роден
Починал
17 юни 2016 г. (75 г.)
Националност Флаг на България България
Професия журналист, книгоиздател, писател
Литература
Жанрове повест, новела, мемоари
Дебютни творби „Матроска обич“ (1964, сборник с новели)
Известни творби „Когато господ ходеше по земята“ (1999)
Награди „Михаил Шолохов“,
„Люд­мил Стоянов“,
„Станислав Сивриев“

Съдържание

Биография и творчествоРедактиране

Роден е на 23 декември 1940 г. в село Левски, Варненско. През 1973 г. завършва Литературния институт „Максим Горки“ в Москва. В продължение на седем години служи във военноморския флот и параходство „Български морски флот“ като първи помощник капитан и плава във всички райони на света. После работи като журналист и книгоиздател.

Десет години е бил директор на издателство „Профиздат“ и осем години — на издателство „Земя“. От 1999 до 2003 г. е председател на Съюза на българските писатели.

Никола Радев е автор на 14 книги в общо 29 издания. По-значимите измежду тях са: „Маримани“, „Море на вторите бащи“, „Няма мъртва земя“, „Седем ключа на вода“, „Истина без давност“, „Залезът на морските вълци“, „Седмото весло“, „Когато господ ходеше по земята“. Превеждан е на немски, унгарски и руски.

Умира на 16 юни 2016 г. в София.[1].

Признание и наградиРедактиране

Удостоен е от Славянската литературна и артистична академия с Международната награда „Атлант на славянството“. През 2006 г. печели литературна награда на страните от ОНДМихаил Шолохов“, с което става първият носител на наградата от страна извън общността. Носител е на Националните награди „Академик Люд­мил Стоянов“ и „Станислав Сивриев“, както и на Голямата литературна награда „Варна“ (за романа му „Седем ключа на вода“)[2].

БиблиографияРедактиране

  • „Матроска обич“. Новели. София, 1964.
  • „Не се сбогувай“. София: Военно издателство, 1969, 86 с.
  • „Маримани“. София: Военно издателство, 1971, 124 с.
  • „Море на вторите бащи“. Повест. София: Военно издателство, 1976, 128 с.
  • „Няма мъртва земя. Документална повест за моряка ремсист Димитър Савов – Такича“. София: Народна младеж, 1971, 102 с.
  • „Седем ключа на вода“. София: Български писател, 1979, 134 с. (Народна младеж, 1987)
  • „Солена синева“. Повести. София: Военно издателство, 1980, 186 с.
  • „Der Traum des Kapitänleutnants Martinow“. Превод Wassilka Huhndorf. Berlin: Militärverlag der DDR, 1981
  • „Истина без давност: Епизоди от антифашистката борба във варненския край през 1941-1944 година“. София: Партиздат, 1982, 137 с. (2 изд., Партиздат, 1985, 195 с.)
  • „Залезът на морските вълци“. Повест. София: Български писател, 1987, 125 с.
  • „Спасете нашите души. Роман в две повести“. София: Български писател, 1990, 172 с.
  • „Седмото весло“. Повест. София: Факел, 1992.
  • „Когато господ ходеше по земята“. Мемоари. София: Факел, 1999. (Христо Ботев, 2007; Жанет 45, 2015[3][4]).[5]
Съставителство и редакция
  • (съсъставител заедно с Марко Семов) „Народът пише книга за април“. Антология. София: Партиздат, 1981.
  • (редактор; съставители Стоянка Кръстенова, Георги Ганчев и Мария Шишиньова) „Пантеон на безсмъртието: Сборник биографични очерци за загинали антифашистки дейци от Пазарджишки окръг“. Антология. София: Партиздат, 1983.
  • (съсъставител заедно с Георги Ингилизов и Върбан Стаматов) „Българска маринистика“. Антология. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2002.

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране