Никола Стойков

български революционер

Никола Стойков, известен като Кусото[1], е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Никола Стойков
български революционер
Роден
Починал
1932 г. (54 г.)
Погребан Централни софийски гробища, София, България

БиографияРедактиране

Никола Стойков е роден през 1878 година в град Крушево[2], тогава в Османската империя. По професия е хлебар, а от 1900 година е ръководител на ВМОРО за Горни Демир Хисар, Битолско с Даме Груев, Георги Пешков, Георги Попхристов, Анастас Лозанчев, Милан Матов и Павел Христов.

Същата 1900 година е арестуван след разкритията от Йосифовата афера и осъден на 101 години затвор. Получава амнистия през февруари 1903 година[3] и през 1907 година е избран за член и председател на Битолския околийски комитет. В края на същата година е повторно арестуван и освободен след Младотурската революция от юли 1908 година.[4] През 1910 година набеждава Георги Попхристов пред битолската полиция, и Попхристов е заточен в Мала Азия.[5] Умира в София[6] от естествена смърт в 1932 година.

Милан Матов го нарича:

добър патриот и много полезен работник.[7]

БележкиРедактиране

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.71
  2. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 246.
  3. Спомени на Георги Попхристов [1]
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 117.
  5. Спомени на Георги Попхристов [2]
  6. Парцел 48. // София помни. Посетен на 10 април 2016.
  7. Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. Спомени, 2 издание, София, 2011, стр. 328.