Никола (Николай) Маринов Шкутов е български духовник, свещеноиконом, председател на няколко български църковни общини в Македония и Тракия.

Никола Шкутов
български духовник
Роден
1861 година
Починал
30 ноември 1932 година (71 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Никола Шкутов в Общомедия

БиографияРедактиране

Никола Шкутов е роден в 1861 година в сярското село Горно Броди.[1] През 1884 година дарява 108 гроша за наемането на български учител в родното си село.[2] В 1888 година Шкутов става първият екзархийски архиерейски наместник в Дедеагач.[3]

 
Иконом Николай Шкутов, управляващ Костурската епархия - третият от дясно наляво, заедно с други духовни лица на 25-годишния юбилей на Негово Блаженство Йосиф І от встъпването му на българския екзархийски престол в Цариград, 24 април 1902 г.

Христо Караманджуков пише за Шкутов:

Пръв архиерейски наместник бил свещ. Н. Шкутов, родом от Македония, един едър и твърде представителен и смел българин. След него дошъл свещ. Иван Антонов, който по-късно бе и в Гюмюрджина.[4]

От 1895 до 1897 година е председател на Петричката българска община. От същата година до 1902 година Шкутов председателства Костурската българска община.[5] Противопоставя се на революционната дейност на ВМОРО в района, заради което е направен опит за убийството му в Костур от Пандо Сидов през септември 1902 г.[6] или в 1901 г.[7] Заместен е в Костур от Григорий Попдимитров.

През 1905 година Шкутов e председател на българската църковна община в Енидже Вардар. Ениджевардарският войвода Апостол Петков изпраща писмо до българския екзарх Йосиф I Български, в което заплашва да убие Никола Шкутов[8].

След Младотурската революция в 1908 година Шкутов е екзархийски наместник в Мелник и е в остър конфликт с Яне Сандански - в докладите си до екзарх Йосиф нарича Сандански „звяра“, оплаква се, че санданистите подтикват свещениците да не му се подчиняват, че пропагандират социализъм и атеизъм, и че са го осъдили на смърт, заради противопоставянето на действията им. В 1910 година Шкутов е сменен от Сава Попов.[9]

През 1912 година като екзархийски архиерейски наместник в Съботско Никола Шкутов е арестуван и затворен от гръцките власти в Берския затвор.[10][11]

 
Шкутов в 1904 г. на 43 години

В 1921 година, като представител от духовенството на Сярска епархия, Шкутов е член на Втория църковно-народен събор, заседавал под председателството на Неофит Видински между 6 и 28 февруари и отново от 11 май до 15 август.[12]

Умира в София на 30 ноември 1932 г.[13]

Негови синове са Владимир Икономов Шкутов, адвокат в София, след Деветосептемврийския преврат в 1944 година осъден по процеса на Петиия върховен състав на Народния съд[14] и Кирил Шкутов, който по време на освобождението на Вардарска Македония през Втората световна война, е кмет на Самотраки от 29 септември 1941 година до 13 май 1942 година.[15]

Вижте същоРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 32.
  2. Баждаров, Георги. „Горно Броди“, София, 1929, стр.59.
  3. Апостолов, Стамат. За свободата на Тракия - Libra Scorp Ltd, стр. 50.
  4. Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 249.
  5. Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 32.
  6. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 185.
  7. Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 35.
  8. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 522.
  9. Макдермот, Мерсия. За свобода и съвършенство: биография на Яне Сандански. Наука и изкуство, 1987., стр. 367 – 368.
  10. Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 185.
  11. Любенова, Лизбет. Последните български владици в Македония, Изток Запад, София, 2012, стр. 430.
  12. Дружество на столичните журналисти. Общ годишник на Бѫлгария - 1922 година. София, Печатница на Армейския военно-издателски фонд, 1922. с. 115, 119.
  13. Парцел 46. // София помни. Посетен на 9 април 2016.
  14. ЦДА, ф. 1449 к, оп. 1, а. е. 151, л. 268
  15. Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941 – 1944 година. // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
Христо Поптрендафилов председател на Петричката българска община
(1895 – 1897)
?
архимандрит Козма Пречистански управляващ Костурската епархия
(21 декември 1897 – 1902)
свещеник Григорий Попдимитров
архимандрит Дионисий председател на Ениджевардарската българска община
(1902 – 1908)
свещеник Тома Николов