Никола II Горянски

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Никола Горянски.

Никола II Горянски (на хърватски: Nikola II Gorjanski; на унгарски: Garai II Miklós; 1367–1433) или Николай Гараин е унгарски бан на Мачва, Усора, Соли (дн. Тузла), Славония, Хърватско и Далмация. Той също така управлява чрез свои регионални васали областите Браничево, Срем, Бачка, Банат и Бараня. Участва в битката при Никопол през 1396 г. срещу османците и след поражението на кръстоносците в тази битка отплава от бойното поле с кораб заедно с крал Сигизмунд фон Люксембург[1]. През 1416 г. Сигизмунд го прави член на Ордена на Дракона, което е и отразено във фамилния герб на Горянски.

Никола II Горянски
унгарски бан
A franczia király czímer-adománya Garai Miklósnak.jpg
Лични данни
Роден
Починал
1433 г. (66 г.)
Семейство
Баща Никола I Горянски
Бракове Теодора Лазаревич
Анна фон Цили
Потомци Никола, Катерина, Владислав, Янош, Дорота и Барбара
Никола II Горянски в Общомедия

СемействоРедактиране

Никола Горянски имал два брака. Първият бил с дъщерята на княз Лазар - Теодора Лазаревич, която починала преди 1401 г.[2] Теодора му родила син Никола и дъщеря на име Катерина. Втората му съпруга била Анна фон Цили, една от дъщерите на Херман II фон Цили. От нея имал двама сина, Владислав и Янош, и две дъщери, Дорота и Барбара.

Внучката му Анна била сгодена за Матияш Корвин, но до сватба не се стигнало.

ЛитератураРедактиране

  • Надточий Дмитрий, Надточий Владислав, Надточий Михаил. „Рыцари ордена Дракона в бою. Крестовый поход графа Дракулы.“ Издателство „Эксмо“, 2009. — стр. 223—224.

ИзточнициРедактиране

  1. Markó, László (2000). A magyar állam főméltóságai Szent Istvántól napjainkig: Életrajzi Lexikon [Great Officers of State in Hungary from King Saint Stephen to Our Days: A Biographical Encyclopedia]. Magyar Könyklub.
  2. Árvai, Tünde (2013). "A házasságok szerepe a Garaiak hatalmi törekvéseiben [The role of marriages in the Garais' attempts to rise]". In Fedeles, Tamás; Font, Márta; Kiss, Gergely. Kor-Szak-Határ. Pécsi Tudományegyetem. pp. 103–118.