Отваря главното меню



Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Северна Македония. За други значения вижте Николич (пояснение).

Николич
Николиќ
— село —
North Macedonia relief location map.jpg
41.2628° с. ш. 22.7464° и. д.
Николич
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югоизточен
Община Дойран
Географска област Гьолбаш
Надм. височина 195 m
Население 541 души (2002)

Николич (на македонска литературна норма: Николиќ) е село в община Дойран на Северна Македония.

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на северния бряг на Дойранското езеро, в местността Гьолбаш.

ИсторияРедактиране

Край селото са открити две трикорабни базилики с нартекс и екзонартекс от V–VI век. Декоративната пластика в градежа е от мрамор.[1]

През XIX век селото е чисто българско. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Николич е посочено като село с 21 домакинства, като жителите му са 74 българи.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото е населявано от 160 жители, всички българи християни.[3]

В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото има 200 българи екзархисти. Там функционира българско училище.[4]

Според преброяването от 2002 година селото има 541 жители.[5]

Националност Всичко
македонци 518
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 22
бошняци 0
други 1

ЛичностиРедактиране

Родени в Николич
  •   Христо Захов, български революционер, деец на ВМОРО, жив към 1918 г.[6]
Починали в Николич
  •   Петко Христов Лилов, български военен деец, старши подофицер, загинал през Първата световна война[7]

БележкиРедактиране

  1. Македонски ранохристијански базилики
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 192-193.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 164.
  4. Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905. рр. 100-101
  5. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  6. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 99.
  7. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 18; а.е. 330, л. 59