Николово (област Русе)

селище в България
Вижте пояснителната страница за други значения на Николово.

Николово е село в Северна България. То се намира в община Русе, област Русе.

Николово
Общи данни
Население2961 души[1] (15 март 2024 г.)
50,7 души/km²
Землище58,398 km²
Надм. височина71 m
Пощ. код7057
Тел. код08118
МПС кодР
ЕКАТТЕ51679
Администрация
ДържаваБългария
ОбластРусе
Община
   кмет
Русе
Пенчо Милков
(БСП за България, Левицата!, ПДСД, Движение за социален хуманизъм, Обединена социалдемокрация, Българската левица, Зелена партия; 2019)
Кметство
   кмет
Златан Ванев

История редактиране

Николово се намира на 6 – 7 км от град Русе. Преди столетия на мястото на днешното Николово са възникнали две отделни села. Едното се казва Гагаля, а другото – Липник.

Гагаля носи името на татарин на име Гага Али, а Липник на голямата липова гора в местността Лесопарка. Гагаля е по-старо селище, защото се споменава в османските данъчни регистри още през XV в. След Освобождението сред коренното население („ерлии“) се заселват големи групи пришълци от Балкана (Тревненско, Габровско и др.), а след румънската окупация през 1918 г. тук идват и българи от Северна Добруджа. Малцинствени групи в селото няма. През 1955 г. двете села се обединяват и наричат Николово по името на местен интербригадист в гражданската война в Испания. (Никола Попов (1907-1953)).

Население редактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[2][3]

Година на
преброяване
Численост
19343906
19463751
19563410
19653977
19754221
19854049
19923640
20013352
20112942
20212879

Етнически състав редактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 2942 100.00
Българи 2848 96.80
Турци 10 0.33
Цигани 14 0.47
Други 4 0.13
Не се самоопределят 3 0.10
Не отговорили 63 2.14

Религии редактиране

99,7% от населението са православни християни. Църквата в кв. Гагаля се нарича „Успение Богородично“. Църквата в кв. Липник се казва „Св. Димитър“ и е построена от известния уста Стоян от Разград – баща на първия български масон Иван Ведър. През последните две десетилетия са създадени и малки протестантски (петдесетнически) общности.

Културни и природни забележителности редактиране

В село Николово се намира лесопарк „Липник“ (или както всички го наричат „Текето“). Липовата гора обхваща 20 000 декара – най-големият масив в България. В изкуственото езеро до нея може да се лови риба или да се наблюдават тренировките на отбори по гребане. В гората над езерото е изграден зоопарк. Недалеч един от друг са разположени два минерални извора – единият със съдържание на сяра, а другият на варовик. Вторият е на мястото на старобългарски манастир „Св. Илия“, разрушен от османските завоеватели. На неговото място е построено теке за дервиши суфии, което също е съборено при реформите през 1826 г. До брега на езерото и навътре в гората днес работят два добри ресторанта. В лесопарка са изградени редица вили на бивши русенски предприятия и една държавна резиденция, в която са отсядали Тодор Живков, Николае Чаушеску и др.

Между Русе и Николово се намира военният завод „Дунарит“, който даваше поминък на голяма част от местното население, но през 90-те години съкрати рязко дейността си. Днес в един от неговите цехове се произвеждат спортни обувки.

Редовни събития редактиране

Всяка година на 2 август (Илинден по стар стил) се чества празникът на селото (сбор) в гората до езерото, където се е намирал разрушеният манастир.

В лесопарк Липник на 24 май 2008 г. е проведен рокерски събор с мотоциклетни състезания, конкурси и др.

Личности редактиране

Други редактиране

Името на футболния отбор на селото е „Вихър“.

Източници редактиране

  1. www.grao.bg
  2. „Справка за населението на село Николово, община Русе, област Русе, НСИ“ // nsi.bg. Посетен на 9 февруари 2019.
  3. „The population of all towns and villages in Ruse Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 9 февруари 2019. (на английски)
  4. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 февруари 2019. (на английски)