Николо ди Сер Соцо

италиански художник и миниатюрист от 14 век

Николò ди Сер Сòцо (на италиански: Niccolo di Ser Sozzo; * в Сиена, Сиенска република, † 1363, пак там) е италиански художник и миниатюрист от Сиенската школа,[1]документиран в Сиена от 1348 г. и представител на италианското Треченто.

Николо ди Сер Соцо
италиански художник и минатюрист
Роден
1334 г.
Починал
1363 г. (29 г.)
Националност Италия
Кариера в изкуството
НаправлениеСиенска школа
ПовлиянЛипо Вани, Лука ди Томе, Симоне Мартини, Пиетро Лоренцети, Амброджо Лоренцети
Николо ди Сер Соцо в Общомедия

Произход редактиране

Произходът на Николо ди Сер Соцо остава неясен. Според едни документи той би могъл да е син на сиенския нотариус сер Соцо ди Франческо Телиячи, а според други - на художника-миниатюрист сер Соцо ди Стефано, чиито произведения са неизвестни. През 1348 г. неговото име за първи път се появява в сиенските документи в качеството на длъжник на Сиенската комуна, а през 1363 г. – в сиенската „Книга на художниците“: „Погребан е в „Сан Доменико“ в Сиена на 15 юни 1363 г.“.[2]

Николо е един от водещите художници на панели и миниатюристи, работещи в Сиена в средата на 14 век. Неговият стил е най-близък до този на Липо Вани и някогашния му сътрудник Лука ди Томе и в крайна сметка зависи от традицията на Симоне Мартини и особено на братята Пиетро и Амброджо Лоренцети, в чиято работилница може би е чиракувал.

Творчество редактиране

 
Успение Богородично, 1336-1338 г. Палацо „Пиколомини“, Градски архив, Сиена

Сега са известни две произведения, на които стоят подписите на Николо ди Сер Соцо:

  • Миниатюра „Успение Богородично“– неговата най-известна и най-ранна документирана творба. Тя е предната корица на Сиенската книга за регистрация на земя и собственост, известна като Кодекс „Калефо“ (ок. 1334 г.), която сега се намира в Държавния архив в Сиена. Тя е подписана на латински с „Nicholaus, Ser Sozzi de Senis me pinxit“ („Николо ди Сер Соцо от Сиена ме нарисува“).
     
    Мадоната с Младенеца и четири светии, 1362 г. Сиена, Пинакотека.
  • Полиптих „Мадоната с Младенеца и четири светии“ (1362 г.) от Пинакотеката на Сиена, на който освен подписа на Николо стои и подписа на Лука ди Томе, което означава, че този полиптих те създават в съавторство. Николо е по-стар от Лука, и повечето изследователи считат, че в съвместната работа на него е принадлежала водещата роля. Този полиптих демонстрира по-късния стил на художника.

Освен тези 2 произведения на Николо се приписват още няколко миниатюри в ръкописи, в частност – миниатюри от известната книга на хоралите „Corale delle Solennita“ от Сан Джиминяно, а така също и няколко кавалетни картини. Сред няколкото картини, приписвани на неговата ръка, е разчленен Полиптих в Градската пинакотека на Сан Джиминяно, първоначално намиращ се в близката църква на Монтеоливето, също включващ „Успение Богородично“. Също близо до Сан Джиминяно, в църквата „Сан Антонио“ в град Поджибонси, някога се е съхранявала „Богородица с Младенеца“, която сега е в Галерия „Уфици“ във Флоренция, а „Мадоната с Младенеца с два ангела и двама светии“ е в Пинакотеката в Сиена. Музеят „Пол Гети“ в Лос Анджелис притежава фрагмент от една от най-големите му творби, изобразяваща „Богородица с Младенеца с два ангела". Друг от панелите на Николо, представящи Богородица с Младенеца пред почетен балдахин, е в частна колекция в Милано.

Николо е най-известен като миниатюрист. В допълнение към неговото „Успение Богородично“ от Кодекс „Калефо“ в архивите на Сиена, в библиотеката на този град, се съхранява Антифонарий с четири негови илюстрирации: Богородица с Младенеца, Въведение, Кръщение, Възкресение на мъртвите. В Музея за свещено изкуство в Сан Джиминяно се пази сборник за хорове (Graduale LXVIII) с редица исторически инициали, приписвани на Николо: Поклонение на влъхвите, Представяне на Петдесетница, Троица, Успение Богородично, Св. Геминиан Моденски, обожаван от петима монаси, Св. Геминиан Моденски на трон. Фондация „Чини" във Венеция има фино изрязване с Благовещение. Миниатюрите му се намират и в американски колекции. Сред тях са инициал на страница на Антифонарий в Музея на Нюарк, показващ още едно „Успение Богородично“, изрезка от книга за хорове, изобразяваща две светици в Музея на изкуствата в Кливланд, Възнесение в инициала V, изрязан от Антифонарий, който сега се намира в Музей „Метрополитън“ в Ню Йорк, „Възкресение“ на страница с градуал (Plimpton MS040F) в Библиотеката за редки книги и ръкописи на Колумбийския университет, единадесет инициала (четири исторически и седем илюстровани) на страниците на Антифонарий от Колекция „Джолин“, която сега се намира в библиотеката на Колеж „Барнард“ на Колумбийския университет. Четирите исторически инициала от Колекция „Джолин“ изобразяват Освещаването на хостията, Стигматите на св. Франциск, наблюдавани от брат Лео, Смъртта на св. Франциск и Св. Антоний, държащ книга. Отделът за редки книги на Безплатната библиотека на Филаделфия разполага с изрязване на Троицата (Lewis ЕМ 025:05), което датира от 1345 – 1350 г., и страница от градуал с инициал с Христос като Човека на скръбта (Lewis ЕМ 069 :09). Изрязване със Свети Йоан Кръстител в Мичиганския музей на изкуствата също може да е от ръката на Николо. Страници от мисал в Колумбия, Южна Каролина, съдържат два исторически инициала с „Клането на невинните“ и „Ангел, който се явява на Свети Йосиф“.

В миниатюрите Николо ди Сер Соцо се усеща влияние на флорентинската живопис, докато неговите кавалетни произведения са по сиенски консервативни. Тези творби са продължение на традицията, идваща още от Симоне Мартини.

Източници редактиране

Литература редактиране

  • Niccolo Di Ser Sozzo Tegliacci // Benezit Dictionary of Artists (англ.). OUP, 2006. ISBN 978-0-19-977378-7
  • Michael Bryan, Dictionary of Painters and Engravers, Biographical and Critical (Volume II L-Z), York St. #4, Covent Garden, London; Original from Fogg Library, Walter Armstrong & Robert Edmund Graves, 1889, с. 555-556
  • C.Brandi,"Niccolo di ser Sozzo Tegliacci, L'Arte, 2, 1932, с. 222-36
  • M. Bicci, "Proposito per Niccolo di ser Sozzo," Paragone, 16, 1965, с. 51-60
  • C. Benedictis, "Sull'attività giovanile di Niccolo Tegliacci," Paragone, 291, с. 1974, 51-61
  • C. Benedictis, "Per il catalogo di Niccolo Tegliacci," Paragone, 311, 1974, с. 74-76.
  • C. Benedictis, "I Corali di San Gimignano--Le miniature di Niccolo Tegliacci," Paragone, 313, 1976, с.87-95.
  • C. Benedictis, "I Corali di San Gimignano -- Il secondo miniatore," Paragone, 315, 1976, с. 87-95.
  • C. Brandi, "Niccolo di Ser Sozzo Tegliacci," L'Arte, 35, 1932, с. 222-236.
  • S. Fehm, The Collaboration of Niccolo Tegliacci and Luca di Tomme, Malibu 1973.
  • W. Gerdts, "An Italian Fourteenth-Century Miniature at Newark," Art Quarterly, 19, 1956, с. 278-81.
  • J. Herbert, Illuminated Manuscripts, London, 1911.
  • W. Milliken, "An illuminated Miniature boy Niccolo di Ser Sozzo Tegliacci," Art in America and Elsewhere, 13, June 1925, с. 161-66.
  • G. Moran & S. Fineschi, "Niccolo di Ser Sozzo: Tagliacci or di Stefano?," Paragone, 321, 1976, с. 58-63.
  • P, Palladino, Treasures of a Lost Art: Italian Manuscript Pages of the Middle Ages and Renaissance, New Haven/London, 2003, 53-54.
  • F. Zeri, "Sul problema di Niccolo di Ser Sozzo Tegliacci e Luca di Tomme," Paragone, 105, 1958, с. 3-16.

Бележки редактиране

  1. M. Bicci, Proposito per Niccolo di ser Sozzo, Paragone, 16
  2. Notice des Offices // Архивиран от оригинала на 2014-02-02. Посетен на 2015-05-25.

Външни препратки редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Никколо ди Сер Соццо“ и страницата „Niccolò di Ser Sozzo“ в Уикипедия на руски и английски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.