Никомидийска епархия
Никомидийската епархия (на гръцки: Ιερά Μητρόπολη Νικομηδείας) е титулярна епархия на Вселенската патриаршия. Диоцезът съществува от 325 до 1922 година с център в град Никомидия, на турски Измит. От 2008 година титлата Митрополит на Никомидия, ипертим и екзарх на цяла Витиния (Ο Νικομηδείας υπέρτιμος και έξαρχος πάσης Βιθυνίας)[1] се носи от Йоаким.[2]
Никомидийска епархия | |
Карта на малоазийските епархии около 1880 г. | |
Местно име | Ιερά Μητρόπολη Νικομηδείας |
---|---|
Църква | Вселенска патриаршия |
Страна | Османска империя |
Център | Никомидия |
Дата на основаване | 325 г. |
Дата на закриване | 1922 г. |
Предстоятел | вакантна |
Сан | митрополит |
История
редактиранеНикомидия е основан на източния бряг на Мраморно море от витинския цар Никомед във II век пр. Хр. Никомидийската митрополия е основана в 325 година. Първоначално под почетния примат на Кесарийската митрополия, Никомидия става митрополия на Константинохолската патриаршия в 451 година. В VII век има 8 епископии, които стават 12 в IX век и остават толкова до XII век. След османското завоевание обаче броят на епископиите постепенно намалява – в 1600 година е останала само Аполонийската, а скоро след това митрополията остава без епископии.[1]
Епархията се състои от две отделни, несвързани помежду си части. Основната граничи с Халкидонската митрополия на севет и изток, Никейската на юг и Мраморно море на запад. Освен Никомидия тука градове са Сангария (Сакария), Хандакас (Хендек), Софона (Сапанджа), Пренетос (Карамюрсел) и Еленополис (Ялова). Аполонийската част граничи с Мраморно море на север, Бурсенската митрополия на изток и Никейската (Милитотопоската част) на юг и запад. Градовете тук са Аполония (Гьолязи), Армутли (Армутлу), Калолимнос (Имралъ) на едноименния остров.[1]
След обмена на население между Гърция и Турция в 1922 година, на територията на епархията не остава православно население.[2]
Епископи
редактиранеИме | Име | Управление | Забележка | Години |
---|---|---|---|---|
Прохор Никомидийски | Πρόχορος | I век | апостол от 70-те | |
Герасим | Γεράσιμος | 1782 – 1786 | от визенски м., в деркоски м. | ? – 1797 |
Атанасий Каридис | Αθανάσιος | ноември 1791 - 10 април 1821 † | от либийски м. (Александрийска патриаршия), екзекутиран от османците | 1755 – 1821 |
Панарет | Πανάρετος | април 1821 - април 1837 † | от бурсенски м. | ? – 1837 |
Антим Тамвакис | Άνθιμος | август 1837 - 20 февруари 1840 | от лариски м., в константинополски п. | 1788 – 1878 |
Дионисий Котакис | Διονύσιος | февруари 1840 - 22 август 1877 † | по-рано амасийски м. | ок. 1790 – 1877 |
Филотей Вриениос | Φιλόθεος | 24 август 1877 – 25 ноември 1910 | от серски м. | 1833 – 1917 |
Александър Ригопулос | Αλέξανδρος | 25 ноември 1910 – 27 юни 1928 † | от солунски м. | 1851 – 1928 |
Симеон Амарилиос | Συμεών | 9 юли 2002 - 18 октомври 2003 † | от принцовоостровен м. | 1916 – 2003 |
Йоаким Нерандзулис | Ιωακείμ | 21 март 2008 - 14 април 2023 † | от халкидонски м. | 1942 – 2023[2] |
Бележки
редактиране- ↑ а б в Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 79. Посетен на 8 септември 2014.
- ↑ а б в Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 80. Посетен на 8 септември 2014.